Надежда от СМЪРТTА
или
„Душата на един извор”
- Спри! Моля те, просто СПРИ! Не мога да те слушам! Какво по дяволите става с теб?! – той изведнъж замълча. - О, не! Не ми обръщай отново гръб! – аз го хванах за раменете и го извърнах към себе си. – Отново ме гледаш виновно... Защо?
Въпросът заглъхна в тишината и за пореден път изгубих надеждата, че ще чуя отговор, че ще разбера истината. Нещо ставаше, но какво...? Това бе човекът, на когото не веднъж бях разчитала, на когото доверявах всичко,... когото толкова обичах! И ето сега той е толкова далеч от мен. Толкова чужд. Това неминуемо ми нанасяше удари, които едва не спъваха думите ми. Вече повече от три месеца той се държеше като непознат... И ето... отново ми обръща гръб. Гледах след него и едвам спирах сълзите си. Той вървеше бавно, почти като на сън, а аз стоях там и мълчах. Какво можех да кажа, да мисля? Какво можех да направя?
Пръски дъжд. Бавно се усилваха... усещах как топлите капки се стичат по лицето ми като по стъкло, как зоват ...