Понякога така става - обичаш някого, а той не може да отвърне на чувствата ти.
Бориш се с всички сили да го спечелиш, да се докоснеш до сърцето му, но
той не ти позволява. Иска да останете приятели, каквито сте били преди това.
След признанията в любов вече и приятелските ви отношения не са вече така
силни. Затова вече няма какво да губиш, продължаваш напред и даваш
всичко от себе си, за да се получи нещо, въпреки че вече милион пъти ви е
казвал, че има само приятелски чувства към теб. Но продължаваш, нищо не
може да те разубеди, въпреки всички рани, които ти е нанесъл, всички
горчиви думи, които е произнесъл и въпреки всичко, което ти е причинил
в теб все още има малка надежда, че един ден нещата ще се променят
и ще заживеете като в приказките. Това са само илюзии, които причиняват
още повече болка и сълзи.
И аз така обичах, дори още обичам. И в мен все още тлее тази надежда, че
все някога ще ме заобича, въпреки че знам, че щом за две години не успя,
няма никога да успее. Но тази проклета надежда не ми дава мира, дава ми
сили отново и отново да прося любовта му.Мразя я. Ако надеждата в мен умре
ще знам, че вече няма смисъл да се боря във вече загубената битка и това
може би ще ми даде сили да го забравя...