Най-скъпият Коледен подарък
Това се случило много, много отдавна. В схлупена къщурка на края на едно малко селце, живеели майка и син. Бащата преди една година заминал за далечна страна, за да изкара парички и осигури по-добър живот за сина си. Те били бедни и оставайки сами, на майката се налагало да работи от тъмно до тъмно, за да не липсва нищо на малката ѝ рожба. Всяка вечер тя отделяла от малкото пари, които припечелвала и купувала на детето си по някое и друго лакомство – бонбони или шоколади. После до късно седели сгушени пред камината и тя му разказвала чудно хубави приказки. А детето толкова свикнало с тези лакомства, че вечер, когато майка му се прибирала уморена от работа, той вместо „Добър вечер, мамо!“ я питал: - Носиш ли ми нещо сладко?
Момчето растяло безгрижно, а майката все повече и повече се уморявала и един ден легнала болна.
- Сине, нямам сили да стана, иди и донеси малко дръвца, че камината ще угасне. – помолила майката със сетни сили.
- Не мога, не знам от къде. Ти защо не отиваш на работа, довечера кой ще ми донесе моето лакомство? – троснато отвърнало момчето и хукнало навън да играе.
Нямало какво да се прави, събрала майката всичките си сили и тръгнала в гората за дърва. Събирала съчки и изсъхнали клонки трупала ги на купчини и ги пренасяла до къщурката. Трудно й било, защото нямало кой да ѝ помогне. Завалял снежец. Докато пренасяла дървата снегът вече натрупал доста и на нея и било все по-трудно и по-тежко. Изморила се и приседнала под една ела малко да си почине, но от умората и от болестта очите ѝ натежали и тя задрямала.
Стъмнило се. Момченцето се прибрало. Като видяло, че майка му я няма, се мушнало в леглото да я чака и неусетно сладко заспало.
По това време дядо Коледа с шейната обикалял близките селца и надничал през прозорците на къщите, за да види какво правят децата, за да знае на кого какъв подарък да подари. Да види сам кой колко е заслужил. Защото добрите думи и дела трябва да бъдат възнаградени.
Като минавал през гората, видял премръзналата жена, качил я в шейната, завил я с топлия си кожух и я откарал в своята къщичка. С помощта на джуджетата я сложили в пухено легло и наклали повечко дръвца в камината, та жената да се стопли.
Чак на сутринта тя отворила очи.
- Къде съм? – попитала плахо тя.
Дядо Коледа ѝ разказал как я намерил заспала в гората.
- А сега трябва да си почиваш. Ще останеш при нас докато оздравееш.
- Значи, ако не сте ме намерили, аз съм щяла да умра от студ? Не зная как ще ви се отблагодаря. Но вече се чувствам много по-добре. Трябва да тръгвам… - но тя нямала сили дори да говори и като изрекла тези думи отново потънала в дълбок сън. Когато се събудила, станала от леглото и надникнала през открехнатата врата на работилницата. Видяла как всички дружно се трудели. На пръсти се промъкнала в кухнята и започнала да готви. Чак когато масата била подредена, поканила всички на обяд.
- Никога преди не сме яли по-вкусни неща. – казало едното джудже. Друго се обадило: - Какви вкусни гозби!. Трето добавило: - Ами сладките, яли ли сте нещо по-хубаво?
- Благодарим ти от сърце!
- Радвам се, че можах да ви се отблагодаря и аз по някакъв начин. Много ви се зарадвах като видях как дружно работите и в същото време сърцето ми се изпълни с мъка за моето момче. Какво ли прави без мен, то всъщност нищо не умее да прави. Наближава Коледа и аз трябва да работя, за да му купя коледен подарък… Още веднъж ви благодаря за грижите, положени за мен. Отдавна не си спомням някой да го е правил. Напоследък се оправям сама в живота. Е, аз ще тръгвам…С усмивка на уста и просълзена тя им казала „Довиждане“.
- Никъде няма да ходиш. Седни до нас и аз ще ти разкажа какво се случи със сина ти, докато ти лежеше тук болна. Бъди спокойна за него.
И дядо Коледа започнал да разказва:
- Когато те оставих в сигурни ръце при моите помощници, аз се върнах обратно при твоята къща и надникнах през прозореца. Беше вече към полунощ и аз се притеснявах синът ти да не се уплаши от тъмното и че е сам. Исках да му кажа къде си, въпреки че той не го заслужава…Но ето какво се случи. Той се събуди и като видя, че огъня в камината е угаснал, а тебе те няма, набързо се облече и тръгна из гората да те търси. Снегът беше затрупал следите ти и той дълго се лута из тъмното. Премръзнал и изморен се върна обратно като носеше дърва за камината. Доста се помъчи, докато я запали и когато огънят се разгоря, той тихичко заплака.
- Къде ли е сега миличката ми майчица? Не я послушах и не ѝ помогнах. А сега съм сам и не знам какво да правя. Дано да се е заблудила в тъмното и да са я приютили добри хора на топло. Тя ще си дойде, ще си дойде. Тя няма да ме остави сам. Само да се върне, ще ѝ помагам с каквото мога, ще ѝ кажа колко много я обичам. Ще напиша писмо на дядо Коледа, ще му кажа, че нищо не искам, само мама да се върне жива и здрава при мен. Нищо друго не ми трябва. Когато мама е тук имам всичко.
Така хлипайки той заспа.
Коледа е. Време е да тръгвам, децата си чакат подаръците, а едно от тях си заслужи най-ценния подарък. Той хвана ръцете на жената, сълзи от радост се стичаха от очите ѝ:
- Въпреки трудностите и премеждията, това е най-хубавата ми Коледа!
Джуджетата се засмяха:
- Да, защото на тази Коледа подаръкът си самата ти.
Жената се усмихна:
- Моят подарък сте вие. А другият бързам да го получа. Какво мило писмо е написал…Искам да прегърна моето пораснало вече момче. На Коледа наистина стават чудеса. Сега разбрах защо се казва Весела Коледа. Е, весела Коледа на всички!
- Весела Коледа – повече подаръци и усмивки. Пожелайте си нещо – Коледа е, а на Коледа стават чудеса, нали?
Прибирайки се у дома радостта ѝ беше двойна, посрещнаха я двамата ѝ любими мъже. Таткото се прибра за Коледа точно, както обеща преди година. А под елхата имаше много подаръци. Този празник събира любимите хора и може би радостта от срещите ги прави по-добри. В това е магията на Коледа – да се потрудиш да зарадваш хората, които обичаш!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Здрава и благодатна Нова година!