Най-страшната среща
Когато времето е мрачно, вечерта е тиха, а аз съм сама, страховете ми придобиват човешки облик. Започват да шептят и бавно лазят към мен. Пипат ме и ми говорят. Не спират да задават въпроси. Хващат ме за ръката и ме
дърпат отстрани. Там ми показват как умирам отново и отново, докато не претръпна и сълзите ми не спрат да падат. Аз се моля , а те все по - здраво стискат ръката ми. Чувам ги навсякъде и ги виждам, когато затворя очи." Защо не им отвърна?” - питам се аз, а те ми отговарят: "Не можеш да ни отвърнеш, защото не съществуваме. Виждаш ни,
защото ни търсиш. Ние сме само плод на твоето въображение.”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Maria Dukova Todos los derechos reservados
