Най-страшният Хелоуин
Obra no adecuada para menores de 18 años
Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокойствие кафето си на терасата, се зае да приготви мекици за гладниците, а по-късно, докато гладеше, успя да сготви и вкусна манджа. Надяваше се да свърши всичко навреме, дори да поизчисти апартамента, за да може да се отдаде на неделен релакс с книгата, която четеше. Не искаше да я измъкват от красивия, измислен свят с банални въпроси като: “Какво ще ядем днес?“
Докато пържеше мекиците Маня си спомни колко време прекара предишният ден в кухнята, колко добре ухаеха кюфтенцата, пържолките, пържените картофки, таратора и шопската салата. Да не говорим за чийзкейка, с който се славеше сред познатите и винаги приготвяше за гостите в дома си. Докато миеше посудата, на ръка, си спомни как непрекъснато предишната вечер сновеше между кухнята и хола, носеща пълни и празни чинии в двете посоки. Носеше и изстудени бири, замразени в камерата бутилки с ракия, чаша след чаша и всичко, което бе поискано от нея. Когато дойде време да изчисти общите помещения в апартамента, мисълта че в последните четиридесет и осем часа не е слагала и троха в устата си накара очите ѝ да се навлажнят. Нямаше време да опита от всичко приготвено за малкия и големия Георги и гостите. Никой не се и сети да попита готвачката дали е яла от собствените си ястия. Нямаше и заинтересовани дали домашната сервитьорка не е преуморена от многото часове работа и дали не е време краката ѝ да се отпуснат блаженно в леглото. Щяха да забележат липсата ѝ, само ако нямаше кой да изпълнява командите: “Донеси ми това, занеси онова!“ Мълчалива, изправена до вратата, в очакване на различни заповеди, Маня наблюдаваше играта на покер и се опитваше да остане с отворени очи часове след полунощ. Както всяка сутрин, вършейки задълженията си, тя не спираше да се пита как издържа на всичко това.
Слънцето се бе издигнало вече над блока и не осветяваше малката тераса. Маня успя да се наслади на цяла мекичка със сирене, да изпие почти цяла чаша с ананасов сок, когато чу добре познат, груб глас да вика името ѝ от спалнята. След секунди тя се озова до голямото легло в средата на стаята и преди да успее да попита защо я вика, Георги ѝ се сопна колко е недосетлива и как цяла сутрин проклетите лъчи му светили в очите и не могъл да спи. Все така мълчаливо Маня спусна щорите и дръпна отново тънките пердета.
– Ти сам вдигна щорите през нощта, когато отвори прозореца, защото ти беше топло. – тихо каза тя когато се обърна към Георги.
– Не се обяснявай, а ела в леглото!
– Хайде, доспи си, сега ти е тъмно, а аз ще зак...
– Ела тук, щом ти казвам! – повиши тон мъжа ѝ. Маня се приближи плахо до него.
– Защо не повикаш Кина, тя вероятно точно това чака? – прошепна тя.
– Ти много смела си станала днес! А знаеш, че след като се разсъня с теб мога и нея да си повикам, макар че може заради мъжа си вече да си е отишла. – лукаво се усмихна Георги, сядайки и разтърквайки очите си.
– Все още спи, а снощи не забелязах да я бърка какво мисли мъжът ѝ, докато се люлееше на коленете ти!
– Ще ме будиш със сцена на ревност ли?
– Само отбелязвам. Можеше Гошко да ви види!
– Той е син на баща си, не е тънкообидна душица като майка си!
– Искаш не само външно да прилича на теб, знам.
– Искам и така ще е! Ела сега тук!
– Не искам, след снощи...
– Какво след снощи, жено?
– Събудих се час след като си легнахме и те нямаше до мен.
– Пробвах леглото в стаята за гости, какво толкова? – смехът на Георги се забиваше като малки тресчици в сърцето на Маня, но той не забелязваше това.
– Така си и помислих. Не знам защо сега отново спиш тук, а не си при нея?
– Много философстваш! – той дръпна жена си за ръката и я застави да легне до него. Започна неспирно да я целува, като знак да спре да говори, докато трескаво надигаше нощницата ѝ и бързо смъкваше боксерките си. По изрична негова заповед Маня никога не носеше бельо и без никакви лиготии като любовна игра, той бързо и грубо щурмува малкото и нежно тяло на съпругата си. Пет минути по-късно я изгони от стаята, за да си доспи на спокойствие, останал сляп за парещите по страните ѝ сълзи.
Кестенявите, прави и дълги коси на Маня бяха разпилени по бялата възглавница. Изящните ѝ, бели ръце бяха до краен предел опънати от двете страни на главата и заключени с белезници за таблата на леглото. По тънката ѝ снага се сипеше дъжд от камшични удари, които оставяха дълбоки, червени следи по краката, корема и гърдите ѝ. Вече нямаше сила за сълзи и викове, само едва чуто скимтеше от болка. След последният удар, разкъсал кожата ѝ, усети как болката се пренася вътре в тялото ѝ. Цяла вечност, дълбоко в нея, безмилостно дълбаеше огромният вибратор, който разтрисаше цялото ѝ същество. После дойде ред на студеният, метален прът, който Георги често използваше. Погълната от нетърпимата болка, Маня си пожела час по скоро мъжът над нея да се умори и този пореден кошмар да свърши. Мислено благодареше на глъчката на вещиците и зомбитата отвън, сред които се разхождаше като Супермен и техният малък Гошко, за да не чуват съседите нейната агония. Вече деветгодишен, синът им получи разрешение след събирането на лакомства с приятели, да остане да спи в къщата на един от тях, с уговорката да вдига мобилният си телефон когато му позвънят. Два часа вече айфона на детето мълчеше. Чудовището в дома му беше заето да получава всякакви удоволствия от своята красавица превърната в слугиня. А тя безропотно му позволяваше да взема всичко, което пожелае, независимо на каква цена.
Получил достатъчно удоволетворение от ефекта, който играчките предизвикваха върху тялото и душата на жена му, Георги сложи ръка на гърлото ѝ, погледна я с жажда в очите и стисна силно. Маня не успяваше да си поеме ни глътка въздух, докато този, който трябваше да я закриля, бясно влизаше и излизаше от крехкото ѝ, уморено тяло. Умоляващият ѝ поглед не спираше да търси неговия докато светлината в очите ѝ бавно гаснеше. Картините от миналото светкавично се сменяха в съзнанието ѝ, докато изведнъж не настъпи тъмнина и мъжкото тяло се отдели от нейното.
В ранната утрин на Хелоуин Маня седеше облегната на шкаф в кухнята, гола и сама. Взираше се в една точка, без никаква мисъл, без да помръдне. Болката беше отстъпила мястото си на празнотата, а бузите ѝ още червенееха след силните шамари на Георги, който я свестяваше след половият акт през нощта. След дълго съзерцание Маня пусна окървавеният нож, който стискаше в дясната си ръка и запълзя към спалнята. Опипвайки в мрака тя достигна нощното шкафче, взе мобилният си телефон и набра 112.
– Да, моля, кажете.
– Аз съм Маня и...
– Детето ви е извършило сериозна пакост, защото не е получило сладки ли, госпожо?
– Не. Убих баща му! – сподели смело Маня и усети как сълзите мокрят разраненото ѝ лице.
31.10.2022 Ким Джаксън
© Боряна Христова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Домът на Монк … камера, снимачен екип и… ‚ЕКШЪН“ Camera roll …
Монк тича из стаята си ужасено размахвайки ръце и уплашено нарежда …
- Натали, кърпичка … Наталиииии,
Натали влетява през вратата задъхана от бързане, носейки голяма торба с кърпички ...
Comentarios
-
Коментирайте си, ама авторово сърце не трае. 😁
-
Никой не пита автора, а коментираме разказа.
-
Пепи, има нещо, което и аз не разбирам. Първият ти коментар тук съпоставен с последващите ме хвърля в голяма чуденка. 🙄 Всеки си има причините да пише/казва дадено нещо, нали? Странно ми е също на четящи хора /защото се предполага, че да пишеш четеш много книги/ да трябва да се обяснява идеята, сцените, действията и характерите на героите извън вече написаното от автора в творбата. Добре правят големите писатели, че пускат творбата си и оставят всеки да я разбира посвоему и да си коментира из мрежата без те да вземат участие в дискусиите. Да, в този сайт нещата са други и ние сме начинаещи. Само ще кажа, че ако това беше порно щеше да прочетеш още много и по-детайлни неща. Щом ти липсват разни неща в разказа, напиши му свой вариант, никой не те спира. Точно както Пламен е направил. Лека нощ от мен. 😊
Пламен, прочетох и коментирах. 😊 -
Ким , не ни разбирай погрешно ... не сме професионалисти в писателството, всеки си публикува глупостите, след което си се радваме един на друг 🙃 Позволих си да напиша една моя обширна писанина за Монк и Хелоуиин, надъхана от твоята история и се надявам, че няма да ме съдите строго 😎... под сурдинка ще кажа, че в разказа ти няма никакво убийство 😶
-
Липсва информацията, която да разкрие характерите на героите, за да разбере читателят защо се стига до убийството. А е странно и как е извършено ( писала съм защо). Не всяка жертва на насилие се превръща в убиец. И други неща му липсват, за да е криминален.
Историята на "Златка" на М.Мустакерова от днес е пример за добър разказ: стегнато, чрез действията на героинята се разбира какво търси и как се променят героите в жиеота с времето.
Обширно описание на нестандартната сексуална сцена, а защо и как се е стигнсло до такъв секс, нищо не се разбира. Излишно брутално детайлно описание, като урок по "покорна робиня". Как е разпиляна дългата й кестенява коса, изпънати ръцете и т.н. Еротиката загатва, порното показва детайлно. Но ти си знаеш защо така си го поднесла.
Ще се повторя: липсват основни неща на разказа, но пък сексът е като на филм. -
Е, аз критиката я приемам според зависи. 😇
Мисля, че според съветите на Вонегът, точно този ми разказ е започнат с момент много близо до края. 😊
Уважавам чуждото мнение и коментари трия само в краен случай. -
Бих могъл да обясня какво липсва и какво е излишно според мен. Но вместо това ще цитирам няколко съвета за писане от Кърт Вонегът.
1. "Започнете разказа от момент, който е възможно най-близо до края."
2. " Дайте на читателя възможно най-много информация възможно най-рано. Създайте напрежение. Читателите трябва да разполагат с толкова информация за това какво се случва, къде и с кого, че да могат да завършат историята сами, в случай, че последните няколко страници бъдат изядени от хлебарки."
Добронамерен съм! Но ако решиш можеш да изтриеш коментара. Аз самият допускам често подобни и други грешки, но гледам да се уча и приемам всякаква критика. 🙂 -
Емил, какво според теб, липсва? Това е кратък разказ. Не е новела или роман, за да има безброй подробности. Не знам как на някои им е ясно за какво иде реч, на вас с Пламен не. Защо е излишна първата част? Кое, всъщност, не е ясно, а пък разказвам добре? 🙄 Благодаря за включването!
-
Съгласен съм с jonnnn (Пламен). Изграден по този начин, първата част на разказа става напълно излишна. Или човек остава с чувството, че липсва част от съдържанието.
Иначе разказваш добре! -
Ако исках да насоча читателя към развръзката, щях да го насоча. Благодаря за предложението и желая вдъхновение. 😊
-
Ким, тук въпросът е 'Какво е казал автора' ... какво е искал да каже - по асоциация е пределно ясно, просто си пропуснал някои важни моменти в своя и си разчитал много на стандартните рефлекси на читателите да допълват прочетеното със свои, лични и по този начин да допълват цялото действие ... Животът никога не е черно бял, винаги има трети изход ... можеше в началото по индиректен начин да насочиш читателя към бъдещата развръзка ... например - 'Въпреки това Маня, ... като изпи на спокойствие кафето си на терасата, > въпреки, че под ясно забелязващата се ситна мрежа от зарастващи синкави белези, ръцете й леко трепереха в неизбежно очакване ... < ' ...
-
Пепи, Пламен, някога в училище часовете по литература започваха с въпрос от учителката: "Какво е искал да каже автора?". Признавам си, така и не се научих да отговарям на този въпрос. Авторите винаги казват точно каквото искат, както искат и могат. Кой как ще тълкува думите и целите им истории си е изцяло негова работа. Въпрос на светоусещане, на гледна точка. Животът е шарен, но определени ситуации са черно-бели. В живота и в литературата се случва всичко, възможно и невъзможно и невинаги са нужни допълнителни обяснения. Пепи, само за теб едно уточнение. Прочети, моля, разказа отново и ще разбереш кое действие кога се случва.
Приятен ден и на двама ви! Благодаря за създалата се дискусия. 😊 -
Пепи, за пръв път тази нощ не спах, а присъствах на дълъг разговор между Монк и Крюгер за тази история ... получи се доста дълго като приказка, та няма да го слагам тук в коментарите - Монк ще 'опипа' по неговия си начин фактите, а Крюгер, като печен психоаналитик ще дойде до неочаквано за публиката откритие ... предполагам, че хората с чувство на хумор ще се съгласят, че просто си е Хелоуин и е трябвало да се наплашиме както малките деца ... 😎 ... Колкото до пушката, тя не присъстваше като задължителен атрибут ... обаче - гръмна изневиделица
-
2. И как след като разправията им започва заради сутрешното слънце и неспуснатите пердета, а малко след това се оказва, че децата ходят по къщите и Гошко е навън? На Хелуин се ходи вечерта в тъмното.
Ръцете ѝ заключени с белезници, как изведнъж го уби? И как тази дребничка Маня ще заколи такъв здравеняк, ако не е приведен в безпомощно състояние? Изисква се много голяма сила, за да се намуши надълбоко, има и време за обезкървяване и т.н. Как този здравеняк не се е съпротивлявал?
Криминалистиката е наука и борави с улики, факти и действителни доказателства. Убийството е криминално деяние. -
1. Ще продължа мислите на Плам вече конкретно по разказа: не се разбира от кога са тези нестандартни сексотношения. Към такъв вид практики за насилниците и серийните убийци има две основни причини: физически и физиологически или комуникативни. Това, че мъжът е деспот в семейството не означава, че и в леглото трябва да е такъв. Различни неща са. Относно героинята: не се разбира тя, ако не е за първи път, защо го търпи: финансова изгода, очаквания за нещо, как го е допуснала да започне - интерес, удоволствие и при нея и т.н. В идеята за семейството се вкопчват отчаяни жени обикновено в безизходица. Клишето "аз го обичах" не върви, защото не убиваш ако обичаш. "Заради детето" е също клише, оправдание, зад което се прикриват истинските причини.
Съгласна с Плам: разказът е разказване на случка, чрез която се разкриват героите, а не чрез емоционалните разсъждения на автора. За пушката на стената в 1-во действие Чехов ли го беше казал? Тук пушката гръмна, но защо? -
Ким, когато един хирург прави операция, той трябва да бъде с абсолютно хладен мозък, защото едно мръдване на скалпела встрани може да бъде съдбоносно, трябва да е изучил анатомията на пациента до съвършенство.
Ким, когато един автор пише разказ, той трябва да бъде с абсолютно хладен мозък, защото едно мръдване на перото встрани може да бъде съдбоносно, трябва да е изучил описваните събития до съвършенство. За съжаление много от писателите тук се поддават на емоциите си, правят историите си черно - бели за по лесно предъвкване от читателите, даже и незабелязвайки, как собственото им мнение прозира и натрапва някакви асоциации за героите.Животът винаги е шарен и писателят е длъжен да заложи пушката в първото действие (изречение) за да има какво да гръмне в последното. Самите герои са стандартни, по канона, но на всеки от тях или им липсва нещо или е притурено в изобилие, противоречащо на човешката природа и имам серия тъпи въпроси 🙂
Да уважаваме читателите, те са достатъчно умни 😎 -
Пепи, не знам колко са много, аз не съм срещала такива... май.🙄 От страна на нейния адвокат е нормално да се пледира за случай на самоотбрана, за страната на прокуратурата най-вероятно предумишлено. Така е, всяко семейство е един микросвят с много тайни и загадки.
-
Много насилници са чудесни бащи, което усложнява нещата.
Отвореният финал води към 2 развръзки, ако е действителен случай, зависи как ще пледират в съда: предумишлено убийство или убийство при самоотбрана. Но разказът е за тайните в семействата, когато има деца. Не знаеш какви чудовища може да отключат тези тайни и докъде ще доведат. -
Пепи, съгласна съм. Дори не само сексуалните предпочитания, а липсата на диалог за тях и като цяло е една много съществена причина. А когато и границите се прекрачват, търпението се изчерпва. Благодаря ти за хубавия коментар! ❤
Пламен, фантазиите са едно, взаимното съгласие за изпълнението им съвсем друго и тормоза между партньорите още по-различно. Написаното от мен представя точно определена гледна точка към подобни отношения, които понякога са точно такива- черно-бели. Виждам, че опитваш да защитиш лирическият Георги, но няма защо. И не, няма неточности, има реализъм. На подобни мъже не им омръзва да тормозят жените си, въпреки другите тръпки. Благодаря, че прочете и коментира! 😊 -
Присъствам на финалната сцена, където всичко е в черно и бяло ... даже черното е още почернено, за да бъде по - черно от черното, а бялото - допълнително избелено. Абсолютно всички хора са имали и черни фантазии, и бели фантазии, които с времето се уталожват , струва ми се, че на този мъж би трябвало вече му е доскучало да хвърля толкова сили за да си играе така с жена си, при условие, че има 'официално' и други и там да търси нова тръпка от ужаса в очите ... просто някои неточности ... иначе - нали сега е Хелоуин и темата е актуална
-
Една от най-често срещаните причини за разпадането на браковете и двойките е различните сексуални наклонности и предпочитания. Някои умело ги прикриват преди обвързването, а други си въобразяват, че са добри ако търпят и доставят удоволствие на партньора.
Още една сфера, в която разбиваш клишето "Противоположностите се привличат".
Добър разказ, добре изведена докрай идея! -
Така е, Таня, но в реалността Гошко би останал и без двамата, защото не биха оправдали майка му! 🙁 Нарочно оставих отворен финал...
Благодаря, че ме четеш и коментираш! ❤ -
Заслужен край на този гадняр! Браво на жената!
-
Нели, много благодаря за хубавите думи, за присъствието! ❤🌹
Джаки, мен тази тежка тема много ме вълнува, няма как да не пиша за нея. За домашното, но и за насилието като цяло трябва да се говори/пише, съгласна съм. Трябва и да се намери начин да бъде изкоренено, защото никой не е господар на никого и няма да право да се държи жестоко! Браво на Мариела! ✌🍀
На теб благодаря, че продължаваш да ме четеш и реагира точно тук, на този разказ! ❤
Нина! ❤❤❤🌹
Благодаря и на Синьо цвете, че сложи червена точка! -
Ким!❤️
-
Без думи съм. Има една жена от потребителите, Мариела Георгиева. Тя провежда мащабна кампания против домашното насилие. За тази тема трябва да се говори. Благодаря ти, че пишеш за нея.
-
Добър сюжет, стегнат и точен изказ. Поздравления за авторката.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
