26 nov 2013, 21:30

Налудничаво 

  Prosa » Relatos
837 0 0
5 мин за четене
- Ходих до магазина. Имаше някаква промоция. Купих, прибрах се, видяхме се с Емилия. Да знаеш с нейния непрекъснато се карат. Кой накъде ходи не е ясно. Видях я с един друг. Нещо тихо се хихикаха.
- ...
- В общината ония мърли не се помръдват, няма да ти свършат никаква работа. То едни документи, вземи оттук, носи там, това не бил формуляра, неплатена такса, служебните бележки не били пълни...
- ...
- Тука в рейса един смрадливец, не мога да се обърна. Откъде ги пускат тия. Не е клошар, ама вони. И се разплул – три седалки заема. И телефон взел, говори ката по безжичния. Ама, господине?!
- . ..
- Гледай, застроиха и бетонираха всичко. Като в бункер сме. Ходиш по калдъръм, рутат се соц панелките, ония по-новите съборетини омазани с всякакви цветове, някакви навеси, ръжди, в сандъчетата вместо цветя боклуци от години.
Учениците, да знаеш, като гъмжило, кошер, ти казвам. Бръмчат, викат, бият се, нито срам нито уважение, как се били напили в неделя, коя ставала за... какви са таблетите и „ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??