- Ходих до магазина. Имаше някаква промоция. Купих, прибрах се, видяхме се с Емилия. Да знаеш с нейния непрекъснато се карат. Кой накъде ходи не е ясно. Видях я с един друг. Нещо тихо се хихикаха.
- ...
- В общината ония мърли не се помръдват, няма да ти свършат никаква работа. То едни документи, вземи оттук, носи там, това не бил формуляра, неплатена такса, служебните бележки не били пълни...
- ...
- Тука в рейса един смрадливец, не мога да се обърна. Откъде ги пускат тия. Не е клошар, ама вони. И се разплул – три седалки заема. И телефон взел, говори ката по безжичния. Ама, господине?!
- . ..
- Гледай, застроиха и бетонираха всичко. Като в бункер сме. Ходиш по калдъръм, рутат се соц панелките, ония по-новите съборетини омазани с всякакви цветове, някакви навеси, ръжди, в сандъчетата вместо цветя боклуци от години.
Учениците, да знаеш, като гъмжило, кошер, ти казвам. Бръмчат, викат, бият се, нито срам нито уважение, как се били напили в неделя, коя ставала за... какви са таблетите и „пунтовите” кецки. Не чувам от врява.
- ...
- Сестра ми смени работата, в някакъв МОЛ за 500 лева и месечен процент, ама да го видим. Синът ù запрашил за Чехия да работи, но бързо се върна, то трябва да се работи, ама нали не е от най-работливите.
- С Марчето бяхме решили да ходим на кино, но кат видяхме по 14 лева билет и се разкарахме, пихме по кафе, одумахме този и онзи... Нещо не е добре, изследвания ще прави, но в момента до края на годината няма „Направления”, та не е ясно. Ей, ще ни уморят тия комунисти... Добре, де, не се ежи, не ги зная какви са, но опазването на здравето не е наред и крадоха като за световно...
- Да, и цените на лекарствата, всякакви фирми и аптеки, то за един антибиотик 50 лева. Имало и гръцки по-евтини... някога те купуваха от нас, сега ни продават на европейски цени. Идваха по Великден, пазаруваха тенекии сирене, пити кашкавал, електроуреди евтино...
- И тия протести. Задръстено, долу, горе, минахме по това някога, сега пак. И студентите?! Стига бе, какви ти студенти, мама носи, тате плаща, тия стачки. Не че сме прокопсали, но това си е агресия, пречат ми...
- ... да, и арабелите в центъра, то дето не ни стигат циганьорите, ами и сега... Защо не ги гонят, ама трябва да им платят транспорта, и никаква помощ отвън за тези бежанци, пък да им ги пускаме по малко на европейците, пък тогава да видим...
- Ти кога го купи този компютър и колко е, то и аз трябва, ама сега плащам още пералнята, пък и тая мойта работа...
- С новата приятелка как е? То си на години, ставаш ли още като мъж? Я се разкарай, няма да ми викаш, виж се, то да не си картинка?! И като се виждате, къде я водиш? Що не те прибере да те опере и вкара малко в ред, да бе, ама това твое ръшкане...
- Занесе ли отчетите на оная фирма, строителната де. Краят на месеца е. И оная повлекана Антония, за какво ми я сложиха да помага. Некадърна и мързелива, направи го - спешно е, тя ми вика „подлога”. „Маменцето ще ù разплача” аз. Ще я подуя. Като ще я хранутят, поне не на моята глава...
- ...
- Пак се задръстихме... Беден бил тоя народ, то коли, коли, и повечето нови, откъде ги взимат тия пари, аз с две „Висши” не изкарвам месеца, на петдесет съм като спаружена дъртачка, клатя се като ненормална, все съм изморена, не мога след работа нищо...
- Само МОЛ-ове, фитнеси, пицарии, то... при капитализма само глупостта е обща...
- Чухте ли – отчетоха, че разграждаме и последните остатъци от комунизма. Да, и образованието, и болничните, и майчинството, и детските надбавки, и болниците, да бе, - всичко...
- ...
- Бухнахме в една дупка, ще падна от седалката... Помниш ли Светла? Да, където избяга още по соц време в Австрия. Върнала се е. Срещнахме се с нея и със старата ù приятелка Евгения. Купила кола, апартамент, Ще правят с нейния ресторант, то ресторанти колкото искаш, ама да видим... „тиролски” ...
- Съвсем се объркаха лидерските позиции в света. Украйна врътнала отново към Русия - азиатски митнически съюз. Сега ще я отбият от кандидатчленството!? Диверсификация – айде бе, не можело Русия, опа милиардче, ще го прави американска фирма – айде токче – евро, пък да му мислите!
- ...
- Духна, в нещастния автобус се стели ниска мъгла. Ебати – не е чистено, откакто са купени тия железа...
Странен телефонен разговор. Има доста минути. Невероятно женско дърдорене. Съвременното общуване е телефонно.
И с кого е разговорът? Смени местоименията - мъж, жена? Понякога разговорът се превръща в конферентен, друг път е назидателен.
Има ли изобщо телефон? Поглеждам косо. Заинтригуван съм. Няма телефон, слушалка, „безжична”.
На предела съзнание, реално, безлико споделяне... Пак попаднах някъде в съвременния хаос. Да стана? Не!
Избягах от викането на циганите, попаднах на налудничавото. Дали този монолог не беше за мен? Да чуя...
На предела на човешките представи...
24.11.2013
© Валери Качов All rights reserved.