Беше студен юнски ден. Дъждът валеше като из ведро и гърмеше толкова силно, сякаш на небето се водеше война.
Госпожица Лили се прибираше с лимузината си от урок по изобразително изкуство.
- Тони, спри! – изкрещя на шофьора си тя. На една пейка в градската градинка седеше момченце със скъсани дрехи, мокро до мозъка на костите си.
- Хей, ела насам! – каза Лили, като сочеше към детето. То се приближи към луксозната кола. Вратата се отвори и то се намери в кола, за каквато не беше и мечтало.
Пристигнаха в къщата на семейство Стоеви. Андрей Стоев – бащата на Лили – беше собственик на голяма верига магазини в града. Колата спря пред боядисана в яркочервено къща.
- Мамо, татко, той ще остане с нас за вечеря. - каза тя, като сочеше към измокреното момче. Лили го хвана за ръка и го заведе до гардероб, пълен с детски дрешки.
- Избери си, каквото ти харесва.
Детето погледна с недоумение скъпите блузки, панталонки, суичъри и тениски.
- Благодаря, но аз…
- Спокойно. Имаме в изобилие.
Момченцето отн ...