Беше студен юнски ден. Дъждът валеше като из ведро и гърмеше толкова силно, сякаш на небето се водеше война.

Госпожица Лили се прибираше с лимузината си от урок по изобразително изкуство.

         - Тони, спри! – изкрещя на шофьора си тя. На една пейка в градската градинка седеше момченце със скъсани дрехи, мокро до мозъка на костите си.

         - Хей, ела насам! – каза Лили, като сочеше към детето. То се приближи към луксозната кола. Вратата се отвори и то се намери в кола, за каквато не беше и мечтало.

         Пристигнаха в къщата на семейство Стоеви. Андрей Стоев – бащата на Лили – беше собственик на голяма верига магазини в града. Колата спря пред боядисана в яркочервено къща.

         - Мамо, татко, той ще остане с нас за вечеря. -  каза тя, като сочеше към измокреното момче. Лили го хвана за ръка и го заведе до гардероб, пълен с детски дрешки.

         - Избери си, каквото ти харесва.

         Детето погледна с недоумение скъпите блузки, панталонки, суичъри и тениски.

         - Благодаря, но аз…

         - Спокойно. Имаме в изобилие.

         Момченцето отново се обърна към гардероба и започна да граби, каквото му попаднеше.

         Седнаха да вечерят. Госпожа Стоева попита детето:

         - Как се казваш?

         - Божидар. Може да ми казвате Дарко.

         - Откъде идваш?

         - От дома.

         - Избягал ли си?

         - Да.

         - Защо?

         - Бият ме.

         - Кой те бие?

         - Госпожата.

         - Защо?

         - Не знам.

         След дълъг разговор между Дарко и майката на Лили се оказа, че той е бил изоставен от майка си веднага след раждането. Пребивали са го системно, без видима причина.

         Сложиха сирачето да спи.

         Лили се обади:

         - Мамо, искам братче.

         - Не можем, миличка.

         - Защо?

         - Аз не мога да имам деца.

         - Ще си осиновим.

         - Но процедурата е много тромава.

         - Според закона, ако едно дете не е потърсено до половин година, попада в регистрите за осиновяване.

…

         Дарко остана да живее у Стоеви. Още следващата седмица започна делото. То приключи бързо. Само след месец Божидар стана част от семейството.

         Дарко се чувстваше желан и обичан, а Лили сияеше от щастие – вече имаше братче.