Намиране (Из"Откровено за лудостта")
Погледни ме!
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня пробойните!
Затова изтичам от теб... на талази...
Колко издишвания останаха и не е ли неочаквано кратък пътят към другия? Намери ли ме, намери ли се... Има ли ме още в онези многоточия, рапръснали аромата на късо кафе преди лягане... В косите ти – има ли ме... или в съзведията от бенки, с които нощем гравирах дланите си... а в трапчинките от обич по леглото ти, в което утрото ни се оглеждaше някога... има ли ме?
Затова съм бяла... и огледалата покрих – твърдеше, че те има в тях, че само трябва да гледам достатъчно дълго в очите си... и ще те зърна... Днес са бели... завих ги с изпепелените очаквания на пролетта, с незрящите вопли на лятото и с тишината на есента... за да дочакам зимата... за да побелеят и пътищата, свързали някога телата ни в прегръдка...
Защото всяко утро е белязано от следите, които времето татуира в сърцето ми – те болят! Не това, че те няма... Боли онази част от утрото, в която се вграждахме един в друг... за да запомним пътищата за обратно... за да се познаем в хаоса от превъплъщения, с които денят ни зариваше... за да прелеем заедно, запълвайки празнините от нечии други очаквания...
Затова съм бяла!
... като безкръвните макове, които ми подари на разсъмване... като онези платна, с които никога не обви тополите пред дома ни когато се завръщах...
... заради всички онези ненаписани думи, които разпилях по пода... за да потекат в теб...за да ме намериш... и да белея в косите ти... докато те очаквам...
© Бехрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Разплака ме. Има ме тук! Намирам се във всяка една от думите ти и за мен те са верните. Не знам дали се вдъхновяваме една от друга или сме на една и съща вълна на чувстване...
"Защото всяко утро е белязано от следите, които времето татуира в сърцето ми – те болят! Не това, че те няма... Боли онази част от утрото, в която се вграждахме един в друг... за да запомним пътищата за обратно... за да се познаем в хаоса от превъплъщения, с които денят ни зариваше... за да прелеем заедно, запълвайки празнините от нечии други очаквания..."
...! -
Благодаря!
-
Поздрав! Харесах!
-
Милата ми Маги!
Чо!
Благодаря! -
прекрасно е, Бехрин... ще те намери..
в тези красиво разпилени думи..
прегръщам те.. -
Хубаво! Поздрав, Бети!
-
Съгласна съм за пътя... но смятам да поостана...
Благодаря ви, че наминахте, момичета! -
Когато пътя свърши,отварят се нови посоки–Ривера!Много си бяла,наистина и това ми харесва!
-
Поздравления! И тук си много добра!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
... просто те усещам, а ми липсват думите ти...