10 abr 2010, 16:42

Написах, но не изпратих

  Prosa
972 0 2
1 мин за четене

                                                        ДО в. "България днес"

                                                        гр. Атина

                                                        Г ъ р ц и я

 

                        Здравей, редакция,

        Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще  поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от

19-25.11.2009 г.

         Ще започна така:  ЗНАЯ, че не съм П. Пенев, Бл. Димитрова, Петя Дубарова, но пиша по белия лист - не защото искам да ме нарекат писателка, а просто така - пиша, за да изразя чувствата на моята душа и да ми олекне. Душата на една от многото българки, смлени от мелачката на живота .

          През този миг от вечността на моя живот с нищо не парадирах, не се величаех, не се самоизтъквах. Бях просто ЧОВЕК! Чуждата болка е и моя, щастлива съм, когато и другите са щастливи. На никого не се присмях, алчността и безразличието са ми чужди, опитвам се да разбера душата му и, ако мога, да помогна!

           НО ЗНАЯ и нещо друго - че жабата имаше корона, целунаха я и тя се превърна в красив принц, а волът си е вол, където и по света да отиде, подкован или неподкован.

            Кой знае, може пък някой от твърде босите "поети" да се окаже с корона!

Истината е една - кон се подковава, а не вол!

            Няма да дойда на промоцията на "Синята жерава" - интимна лирика и няма да си я купя.

 

                                                              (Една Българка - от многото като нея)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • добре, че не си изпратила ...
  • добре, че не си изпратила

    къде по света подковават волове?

    Къде са Сините жерави?

    какъв е пойнтът от това писмо? още малко инфо?

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...