10.04.2010 г., 16:42

Написах, но не изпратих

974 0 2
1 мин за четене

                                                        ДО в. "България днес"

                                                        гр. Атина

                                                        Г ъ р ц и я

 

                        Здравей, редакция,

        Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще  поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от

19-25.11.2009 г.

         Ще започна така:  ЗНАЯ, че не съм П. Пенев, Бл. Димитрова, Петя Дубарова, но пиша по белия лист - не защото искам да ме нарекат писателка, а просто така - пиша, за да изразя чувствата на моята душа и да ми олекне. Душата на една от многото българки, смлени от мелачката на живота .

          През този миг от вечността на моя живот с нищо не парадирах, не се величаех, не се самоизтъквах. Бях просто ЧОВЕК! Чуждата болка е и моя, щастлива съм, когато и другите са щастливи. На никого не се присмях, алчността и безразличието са ми чужди, опитвам се да разбера душата му и, ако мога, да помогна!

           НО ЗНАЯ и нещо друго - че жабата имаше корона, целунаха я и тя се превърна в красив принц, а волът си е вол, където и по света да отиде, подкован или неподкован.

            Кой знае, може пък някой от твърде босите "поети" да се окаже с корона!

Истината е една - кон се подковава, а не вол!

            Няма да дойда на промоцията на "Синята жерава" - интимна лирика и няма да си я купя.

 

                                                              (Една Българка - от многото като нея)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • добре, че не си изпратила ...
  • добре, че не си изпратила

    къде по света подковават волове?

    Къде са Сините жерави?

    какъв е пойнтът от това писмо? още малко инфо?

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...