ДО в. "България днес"
гр. Атина
Г ъ р ц и я
Здравей, редакция,
Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от
19-25.11.2009 г.
Ще започна така: ЗНАЯ, че не съм П. Пенев, Бл. Димитрова, Петя Дубарова, но пиша по белия лист - не защото искам да ме нарекат писателка, а просто така - пиша, за да изразя чувствата на моята душа и да ми олекне. Душата на една от многото българки, смлени от мелачката на живота .
През този миг от вечността на моя живот с нищо не парадирах, не се величаех, не се самоизтъквах. Бях просто ЧОВЕК! Чуждата болка е и моя, щастлива съм, когато и другите са щастливи. На никого не се присмях, алчността и безразличието са ми чужди, опитвам се да разбера душата му и, ако мога, да помогна!
НО ЗНАЯ и нещо друго - че жабата имаше корона, целунаха я и тя се превърна в красив принц, а волът си е вол, където и по света да отиде, подкован или неподкован.
Кой знае, може пък някой от ...