1 oct 2007, 10:00

Напразни усилия 2

  Prosa
1.1K 0 0
1 мин за четене
Напразни усилия 2

- След пет минути на сцената! - каза някой и изчезна към следващата гримьорна.


Те се разтрепери. Глътна още едно малко за смелост. Това щеше да бъде нейния звезден миг. Ужасно се страхуваше.

В еднолитровата бутилка вече нямаше почти нищо.

- Сега - каза тя.


Опита се да стане, но залитна. Все пак успя да се закрепи върху дванайсет сантиметровите токове. Беше загубила цял ден, за да балансира върху тях. Погледна. Срещу нея стоеше жена.


- Тя защо има същите очила? - вече започваше да крещи. - Аз ще ги махна. Така. Сега тя е с... а, не! И тя е без очила. И има същата шапка като моята. Чакай! Не, махни я! Какво чакаш? Махни я веднага! Добре тогава, аз ще я махна... Не ти! Аз ще я махна...

Защо има като моето сако? И полата! И обувките! Махам ги! Ще излезна по гащи!

Ау! И те са като моите! Коя си ти и какво си мислиш, че правиш?! Знаеш ли как ще те фрасна?

....

Сви ръката си в юмрук и я фрасна.

Огледалото се разби на хиляди парчета.

Звън...

Тишина...

На сцената бяха пропуснали нейното появяване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...