Напразни усилия 2

- След пет минути на сцената! - каза някой и изчезна към следващата гримьорна.

Те се разтрепери. Глътна още едно малко за смелост. Това щеше да бъде нейния звезден миг. Ужасно се страхуваше.

В еднолитровата бутилка вече нямаше почти нищо.

- Сега - каза тя.

Опита се да стане, но залитна. Все пак успя да се закрепи върху дванайсет сантиметровите токове. Беше загубила цял ден, за да балансира върху тях. Погледна. Срещу нея стоеше жена.

- Тя защо има същите очила? - вече започваше да крещи. - Аз ще ги махна. Така. Сега тя е с... а, не! И тя е без очила. И има същата шапка като моята. Чакай! Не, махни я! Какво чакаш? Махни я веднага! Добре тогава, аз ще я махна... Не ти! Аз ще я махна...

Защо има като моето сако? И полата! И обувките! Махам ги! Ще излезна по гащи!

Ау! И те са като моите! Коя си ти и какво си мислиш, че правиш?! Знаеш ли как ще те фрасна?

....

Сви ръката си в юмрук и я фрасна.

Огледалото се разби на хиляди парчета.

Звън...

Тишина...

На сцената бяха пропуснали нейното появяване...