Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха
по нощната земя,
попарена от лъчите на деня.
Думите му отплаваха към острова на съзнанието ми,
носеха се като бели цветчета по тъмните води на Лета.
Говореше ми за болката със мили думи.
Със мили думи ми обясняваше защо хората страдат,
скрити в каменните си сгради, премръзнали в коравите си кожи, ...