НАС НЕ НИ ХВАЩА...
Фейлетон
Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното до вкъщи и обратно, друго не знае. Миналата седмица и викам: ”Я вземи малко вестници и прочети някоя статия, дано разбереш как се спира забременяването!” Тя ме послуша, взе вестници и тъкмо като бях заспал, ми изкрещя в ухото: ”Еврика!” Стреснах се. Сън не ме хвана какво ли е открила. На другия ден по обяд ми се обади по телефона, спешно да съм се изстрелял при нея в родилното. Щяла да прави аборт и край на забременяванията. ”Ето - вика, - тия хапчета ми дадоха. Едно да изпия и няма хващане”. Няма хващане ли? - помислих си аз. - Това ми трябваше на мене. Издебнах я като се прибрахме и глътнах три за по-сигурно. На пръсти се изнизах от апартамента и право в барчето. Пих до вечерта и се прибрах вкъщи. На моята и се разхлопа чекмеджето: ”Пак си се натряскал! – вика. – Кога свари толкова бързо да се парфюмираш!?”...
Пустите му хапчета, били само за жени! А за нас, мъжете, няма ли кой да измисли хапчета, поне веднъж да не ни хване?!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
