25 февр. 2007 г., 05:51

НАС НЕ НИ ХВАЩА... 

  Проза
897 0 7
1 мин за четене

Фейлетон

 

Шест деца имам. Ама аз въобще не съм виновен. Не, че търся оправдание, нито се хваля с това, нито се оплаквам, чисто и просто констатирам. Констатирам, констатирам, ама моята като стартира, освен пътя от родилното до вкъщи и обратно, друго не знае. Миналата седмица и викам: ”Я вземи малко вестници и прочети някоя статия, дано разбереш как се спира забременяването!” Тя ме послуша, взе вестници и тъкмо като бях заспал, ми изкрещя в ухото: ”Еврика!” Стреснах се. Сън не ме хвана какво ли е открила. На другия ден по обяд ми се обади по телефона, спешно да съм се изстрелял при нея в родилното. Щяла да прави аборт и край на забременяванията. ”Ето - вика, - тия хапчета ми дадоха. Едно да изпия и няма хващане”. Няма хващане ли? - помислих си аз. - Това ми трябваше на мене. Издебнах я като се прибрахме и глътнах три за по-сигурно. На пръсти се изнизах от апартамента и право в барчето. Пих до вечерта и се прибрах вкъщи. На моята и се разхлопа чекмеджето: ”Пак си се натряскал! – вика. – Кога свари толкова бързо да се парфюмираш!?”...

Пустите му хапчета, били само за жени! А за нас, мъжете, няма ли кой да измисли хапчета, поне веднъж да не ни хване?!!

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??