Нашенка
Заръмя. Пенка погледна небето и забърза към спирката. Безцеремонно застана пред чакащите и влезе първа в пристигащия автобус. Извади телефона си, набра номер и изключи.
- Ало, Лоре, ти ли си, леля? Да питам нещо, мойто момиче - мъж или жена има в къщата?... Е, айде сега, как да няма значение, нали трябва да знам как да подходя... Добре, добре, миличка - не се ядосвай... Ок и виж, мила, ако излезе нещо друго - имай ме предвид... Да, да, а, извинявай, мило, ама картата ми свърши бе, душице... Ок, извинявай, чао – още преди да прибере телефона, усмивката изчезна. „Усойница! Да ми беше дъщеря... писенце щеше да станеш! Ама нали в тебе хляба... Не стига, че ми дереш кожата, ами как ли пък няма и с телефона да се набутвам”.
Точно в осем беше на адреса. Влезе в двора и огледа къщата отвън. „Средна ръка” – отсече мислено. Звънна и се ослуша - тежки стъпки, значи мъж. Изпъчи гърдите и драсна искра на достойнство в погледа.
Беше на нейна възраст, около петдесет - много симпатичен:
- Good morning! (добро утро) – усмихна се ведро той.
В главата на Пенка моментално се засукаха тънки сметки и опияняващи надежди. „Дано да няма жена!" Английският ù беше трагичен, но ù стигаше да се оправи. Сега, обаче, никак не ù се искаше да се изложи. С извинение в тона изстреля:
- Good morning! My English very bed, but… I good women and cleaner - (добро утро! Моят английски е много лош, но аз съм добра жена и чистачка) – и, придружи дружелюбната усмивка със свойско намигване. – Бе ще се разберем...
- Sorry? (моля)
- Нищо, нищо. It’s ok. Show house (всичко е наред, покажете ми къщата).
Къщата беше малка. Показа ù почернелите фуги в банята. Пенка го прекъсна и отсече:
- Т’ва не става. Опа, sorry. This no can. This is for bilder-new ( това не става, трябва майстор и ново)
Погледна я изумен. Пенка се светна, че няма как да му обясни - за силикона, че е калпава работа, бял цимент му е майката за фугите да не мухлясват...
- Ок, ок - колкото мога ще...
- Sorry?
- I clean… ( аз чистя) - въздъхна отчаяна и мислено се зарече да научи езика, ако потръгнат отношенията им.
Запретна ръкави и се развъртя. Мяташе отвреме-навреме скришен поглед и усетеше ли, че я наблюдава, я изпълваше устрем и истинско вдъхновение. „Акъла ще ти взема! Ще ти покажа аз какво е скопосна жена и домакиня - не като вашите мърли”. Облиза къщата за по-малко от два часа. Личеше, че е доволен. И тогава... отваряне на входната врата и звънкото „Здравей, скъпи”, разби мечтите на Пенка. Не просто ги разби, направо ù смачка същността. Преглътна надеждите си и пак извади на преден план интереса. Помисли си, че ако реши да ù даде бакшиш, парите ще влязат в агенцията. Запрехвърля набора от думи, с който разполагаше, почеса се по главата... и:
- You like? (харесва ли ти)
- Very good cleaning… (много добро почистване)
- Monny, no my, but extra, for me (парите не на мен, но бакшиша да)
В първия момент я погледна неразбиращо, после се изненада, стана му неудобно от настойчивия ù поглед и извади портфейла си.
Пенка излезе с доволна усмивка, обясни доколкото можа - да пита за нея, когато пак има нужда от чистене. Махна му свойски, каза довиждане с нужната интонация и перфектно произношение и тръгна. „Два паунда, скръндза... Бе два-два, кой ти ги дава?"
До следващата къща имаше повече от час и половина път, но не бързаше - клиентите бяха на работа. Влезе в метрото и се замисли за своите си работи. Сети се за новата съквартирантка и я загложди завист. „Няма година откак дошла и напълнила седмицата. И без агенция, за себе си. Ох, то и с агенцията се вадят пари, ама... Проклето човече ей, още в началото не потръгна. Как не го суках... Лорче тъй, Лорче инак - не поддава. Цял живот с хора съм работила в ДАП-а и в Булгарплод, с мъже, в шивашкия пък с жени. Имам подход... ама с т’ва на глава не се излиза... Въздъхна, отхвърли мрачните мисли и слезе от влака. Харесваше този квартал и дома, в който отиваше. Излезе от стейшъна, метна чантата на рамо и си придаде вид на жена, която живее тук и просто се разхожда. Поспря до изкуственото езеро, помисли си и тя като другите да подхвърли някоя бисквитка на патките и лебедите, но си каза, че няма смисъл - „що народ ги храни, едва ли са гладни”.
Влезе в сградата, поздрави хладно-пренебрежително портиера и взе ключовете за апартамента. Вече се бе потопила в ролята на собственичка на луксозното жилище. Отключи и пусна ключовете на шкафчето до пощата. Прегледа я, отдели част от писмата, хвърли небрежно чантата на дивана в дневната и седна в люлеещия стол до панорамния прозорец. Въздъхна с физиономия на делова, уморена от ангажименти жена и извади телефона си. Скъпичко щеше да ù излезе това удоволствие, но не можеше да се лиши от него - набра номера на сестра си: - Ало, Киче, ти ли си? Да, кака... Ми ей тъй, да те чуя... Не, не ми е скъпо. Ти знайш к’ва пара вадя. Ами добре съм, ама много работа. Не мога да се откача. Агенцията в чудо се видя - който се обади, все мене иска... Е така е, доволни са хората. Ама щ’от, като отида някъде, с подход - разговор ще завържа... Не, нямам проблем с езика, вече съм пърфъкт... Перфектно бе, на английски е така - пърфъкт. Да, да... Пък колко пъти, като нещо проблем си имат с къщата и им обяснявам, щ’от, те гола вода... Като днес - ядове с банята, обясних им какъв е проблема, какви майстори да извикат и какво да искат от майсторите... Вий там как я карате? Аха... е как не стигат? Ми с колкото, с толкова - пестеливост му е майката. Няма да се отпущате! Не мога кака, не - абсурд! Агенцията, нещо проблем с преводите. Не, не, за по-нататък ще видим. Да, да, айде чао, че май пак от агенцията на другата линия... да, и поздрави всички там... кажи им, че съм добре, много добре.
Погледна изговорените минути и ù призля. Коремът ù закъркори. Никога не закусваше, когато идваше при тези клиенти – хладилникът им се пръскаше по шевовете. Е, гледаше да не личи откъде си е резнала и куснала...
В ранния следобед тръгна към квартирата и черните мисли я нападнаха - наема трябваше да плати. В следващите три дни нямаше работа, освен ако не ù се обадят от агенцията, но едва ли... Съквартирантите страняха от нея, така ù не разбра що... И днес ù се изпари желанието за английския - направо го мразеше тоя език... Погледна се във витрината на магазин и съвсем ù се развали настроението... Въздъхна и пое, забила поглед в земята.
„Е, някой ден и на моята улица може да изгрее слънце..."
© Силвия Райчева Сеймира Дони Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ИЛКО, благодаря ти!
-
ГАЛЕ, благодаря!
-
ТАНЯ, благодаря!
ВЕСЕЛКА, благодаря!
И аз ви прегръщам -
Насладих се на чудесно разказаната история...
Поздрави! -
Прекрасно си се докоснала до истинската душевност на този тип хора.
Искат слънце, но... какво дават?
Всичко е игра, а къде е любовта?
Прегръдка от мен! -
БОБИ, благодаря!
РОСИ, благодаря!
Прегръдка... -
БОРИС, благодаря! И аз (усмивка)- "... всичко българско и родно- любя, тача и милея"
МАРИНА, благодаря! -
Голяма работа е този разказ!!!
-
Аз пък съм горд, че продължаваме да даваме на Европа такива персонажи! Да се задавят от "мозъците ни" дано!
-
КРЪСТИНА, благодаря!
ИДЕМИ.. ,благодаря!
ЕЛЕНА, благодаря!
Обичам ви... -
Страхотно!!!
-
добри характери правиш -
Силно въздействащо и актуално послание!
Поздрави за талантливата авторка!
БЪДИ! -
ЕЛЕНА, благодаря! Застой, няма как... Музата е капризна госпожица, но ти го знаеш (усмивка)
АННА, благодаря!
Прегръщам ви... -
"...толкова истинско,че срам да те хване"
Абсолютно съм съгласна с Дочка за жалост...
Хубав разказ! -
Силви, страшно съжалявам, че си изтрих коментара! Мога да го напиша отново, но не това е важно. Знаеш, че обичам да те чета и дори да няма коментар от мен, аз не те пропускам. Но се питам, дали си влияеме като четем коментарите написани преди нас или всеки има свой прочит и по свой начин разбира написаното от автора. А дали има значение, че го познаваш?!
Но знам, че накой ден...някой ден и на нашата улица ще изгрее слънце, вярвам го!!! Аз се научих да вървя от слънчевата страна на улицата и ако няма слънце си го измислям Не, аз обичам и дъжда, защото след него всичко е свежо и ухае на...пречистено.
"Въздъхна и пое, забила поглед в земята." Да не би от хубаво да е тази тежка въздишка далеч от дома?! Не, тук все някой ще те прегърне и ще те разбере! -
´чакам не6то ново
-
ЛЮБОВ, благодаря!
АНТОНИО, благодаря!
Поздрав... -
ЕЛЕНА, благодаря!
СВЕТЛИНКА мила благодаря ти! Абсолютно права си...
Прегръдка... -
И ние така лижем апартаментите в Испания.Хареса ми
-
МАГДАЛЕНА, благодаря!
ВИЛДАН, благодаря!
Поздрав! -
Майсторски написано! Поздрав, Силвия!
-
тъжно ме усмихна...
истинско, и всичко май си е същото от
времето на Бай Ганьо...сърдечно, Силвия. -
ЛЮБОМИР, благодаря!
ВИКТОР, благодаря!
ЗАБРАВЕНА, благодаря!
ГАЛИНА, благодаря!
Прегръдка... -
Хареса ми!
-
Типично по нашенски...
Ех, Бай Ганьо, още си жив!
Само че в "силиконова" пола.
Здравей и поздравления за тъжната гротеска!!! -
Интересно е при теб ,както винаги,чете се на един дъх и да се чуди човек ,да се смее ли ,да плаче ли,абе хич не си зелена ти.....Поздрав!!!
-
ПЕТЯ, благодаря! Знаех си, че няма начин да не сбъркам (усмивка)
РОСИЦА, благодаря! Това ми е първия опит за нещо нетъжно...
МАРИНА, благодаря!
Светъл ден от сърце... -
!!!
-
Личи си умелото хумористично-сатирично перо.
Поздрав, Силви! -
Усмихна ме, благодаря ти.
А за английския, който е добре с bed(легло), той обикновено не е толкова bad (лош, зле) -
СЕЛВЕР, благодаря!
ИВОН, благодаря!
ВЕСИ, благодаря!
Спокойна вечер... -
ПЛАМИ, благодаря!
ПЕТИНКА, благодаря!
ВИОЛЕТА, благодаря!
АНГЕЛ, благодаря!
ДОЧКА, благодаря!
ВОДОЛЕЯ, благодаря!
Прегръщам ви... -
Че трудно, трудно е...ама защо все "рогата" ще си покажем?! Тъжно, ама реално! Хубав разказ, четох с интерес! Поздрави!!!
-
Тъжно,но пък толкова истинско,че срам да те хване
-
Точно като Бай Ганьо...
Лошото е, че неволята натиска с тежката си лапа много наши сънародници... понякога и те попадат в такива ситуации...
Привет, Силвия! -
Добре си го написала, Силве!Не се вади лесно хляба никъде...
-
„Е, някой ден и на моята улица може да изгрее слънце..."
Е, да де, някой ден може, ама не с тоя манталитет на... (пиу)!
Много готино си го написала, мацко! -
Съвременните превъплъщения на Бай Ганьо...
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
