Не е лесно да си жив

„Една истинска жена предпочита да възбуди завист у друга жена, отколкото възхищението на петима мъже." Разбрах го, след като бех с децата на дискотека.

  Само някой да каже, че не съм истинска!

  То вече се разбра, че не съм добре с нервите. Те и моите деца, милите, го знаят и не им е лесно. Аз с тях съм приятелка, така да се каже, защото сме на един акъл. Приятелка съм и с техните приятели и с техните момичета. Исках да знам с кого дружат. За да ги предпазя от наркотици, пушене и пиене, ги записах да спортуват. У нас беше хан. След работа не можех да си влезна в къщурката от сакове, кецове, гуменки и маратонки. И понеже у нас всичко може, бяха превърнали къщата ми на склад на секс списания, защото другите майки не са толкова либерални. Изчитах всичко и  давах на моите да четат най-важното. По същия начин учех и уроци. Приберат се късно от тренировки, а на другия ден ще ги изпитват.

• - Маме, утре ще ме изпитват по история, моля те научи ми урока и ми го разкажи, аз ще поспя.

   Научавам го, после разказвам най-важното и:

• - Маме, браво, имаш петица!

    Всяка събота ходеха на дискотека. Е, мога ли да не знам къде ходят?

• - Момчета, идвам с вас.
• - Не те искаме.
• - Добре, ще ви проследя, ще влезна в дискотеката и право при дисководещия. Ще си сложа две ролки на главата и... ще се развикам: „Деца, прибирайте се, че баща ви пак се напи и ме утепа от бой! Това момченце със синята ризка и другото, дето пише на тениската му "Металика", не се правете, че не ме виждате! Тръгвайте пред мен, да не ви подпукам от тук! Да ви е срам пред момичетата." - И ПОНЕЖЕ ЗНАЯТ, ЧЕ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ, МЕ КАНЯТ.
• - Къде ръгна с децата? - мъжът ми е много любопитен.
• - Как къде? Вече се стъмва рано, ще ходя с тях, за да ги пазя - мъжът ми знае, че не може да ми забрани, защото а е казал: "Никъде няма да ходиш!" , а си знае моята реплика: „Какво беше това "не може"? Развеждам се и всичко ще може!" Така, че тръгвам. Мойте май бяха решили да ме побъркат. Първо ме качват на виенско колело. Те си мислят, че лесно се отказвам и ще им кажа, че се прибирам. Не са познали. Зави ми се свят, но си трая. Качиха ме и на гондола. Виках си тея какво пищят като луди?! Но като се качих разбрах на бърза ръка. Като започна да се люля това чудо, викам:
• - Спирайте го.
• - Маме, няма страшно!
• - Ще пукна!
• - Много е готино! Ако те е страх, гледай си в краката.

Обръщам се и гледам назад. Зад нас някакви момиченца.

• - Ще ме извините, ама много е страшно.
• - О, това е нищо, сега ще видите какво ще стане.

Пищях като луда, но май не умрях. После - защо ми рипа кръвното. Ама щом ми рипа, значи съм все още жива. Като влезнах в дискотеката си поръчах двойно уиски и като се хвърлих на дансинга... Аз много хубаво танцувам. Музиката може да е диско или техно, я си рипам ръченица и... става.

От съседната маса момичетата поглеждат към моите момчета. А-ха! Няма да стане тая, моите момчета си имат гаджета! Пускат бавен танц. Хващам малкия да танцуваме и му шепна:

• - Едни момичета те гледат. Сега ще те целуна по вратлето и ще те мачкам, ти само си трай.

Започнаха нещо да си шушукат. Дано ми завиждат, дано! Някой и на мен да завижда.

• - Сигурно си мислят: „Тая дъртата е съборила това младото момче и ние увисваме заради такива."
• - Майко, от километри личи, че сме майка и син.
• - Да, бе! Аз да не съм толкова грозна като теб! Даже трябва да ти споделя нещо, ти май не си от мен.
• - Майко! Може ли да си толкова шашава?!
• - Никакво уважение към по-възрастните. Кой те е възпитавал? И се дръж прилично, че ще им кажа, че си женен и имаш две деца. Шегувам се. Между другото, гаджето ти знае ли, че си на дискотека? Само питам. Утре, ако не изхвърлиш кофата, ще й кажа.
• - Знае.
• - Пу да му се не знае, как ме е яд! Можех да те шантажирам. Нищо, другия път.

Мислех, че повече няма да ме водят никъде. Но и те са любители на силни усещания. С мъжа ми може да не сме роднини, но с децата имам кръвна връзка. Заминат на море и ми звънят:

• - Майко, идвайте, че без вас е скучно!
• - Да не сте закъсали с парите?
• - Майко!!!
• - Просто питам. Чакайте ни в петък.
• - Ура!!!

Покрай мен и децата ми дават отклонения. Е, на това му се вика: „Добри деца, не случили с родители!"