НЕ Е ВИЦ

 Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.

 Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си поприказваме. Не бяхме се виждали от години. Докато моя приятел поръчваше кафето и две коли, реших да отида до тоалетната и попитах обслужващата бара къде са двете нули.

 - Нямаме тоалетна! - отсече тя.

 - В това луксозно кафене нямате тоалетна?

 - Да, нямаме. Какво чудно има?

 - А, нищо - рекох. – Нищо, но на мен ми се...

 - Моля ви! – прекъсна ме тя, със стресиращо нервен тон. – Нямаме!

 Когато потрети отговора си, реших да се пошегувам. Без да кажа дума, тръгнах към другия край на заведението, където в полутъмното бяха наредени празни щайги за кока кола, кашони и някакви чували.

 - Хей, къде? – пресече пътя ми млад човек, вероятно охраната на заведението. - Не чу ли какво каза барманката?

 - Ми като не издържам. Аз съм възрастен човек, - рекох и уж притеснен кръстосах ръце отпред, някъде под корема. Гардът, застанал пред мен, чудейки се какво да прави, извика силно:

 - Мими, пусни го тоя идиот в служебната тоалетна, че ще опикае  чувалите с кафето. Мимито излезе незабавно иззад бара и с грациозна походка ме заведе в личния писоар на министъра.

 След като се облекчих, излизайки, я попитах колко струва услугата. Вместо отговор, тя ми изсъска:

 - Изчезвай, че ако изляза, ще видиш какво е услуга! Идиот.

 Бавно напуснах кафенето. Настигнах приятеля си, който отдавна беше зарязал поръчката и излязъл на улицата. Смееше се през сълзи. Когато се поотдалечихме, рече:

 - Бе, ти луд ли си да си правиш майтап с властта? Не видя ли посетителите как прихнаха да се смеят.

 - Защо? Какво лошо има в това да ползвам ВИП писоар? - Поспрях се и добавих: - Пешо, знаеш ли че в кенефа на министъра имаше и тоалетна хартия. От луксозната.