НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си поприказваме. Не бяхме се виждали от години. Докато моя приятел поръчваше кафето и две коли, реших да отида до тоалетната и попитах обслужващата бара къде са двете нули.
- Нямаме тоалетна! - отсече тя.
- В това луксозно кафене нямате тоалетна?
- Да, нямаме. Какво чудно има?
- А, нищо - рекох. – Нищо, но на мен ми се...
- Моля ви! – прекъсна ме тя, със стресиращо нервен тон. – Нямаме!
Когато потрети отговора си, реших да се пошегувам. Без да кажа дума, тръгнах към другия край на заведението, където в полутъмното бяха наредени празни щайги за кока кола, кашони и някакви чували.
- Хей, къде? – пресече пътя ми млад човек, вероятно охраната на заведението. - Не чу ли какво каза барманката?
- Ми като ...