Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Не просто да го науча наизуст, а да усетя как, първо "гора зашуми, чак после вятър повее..." На много неща ме научи и аз по негов маниер предавам всичко на синовете си. Според него родителите са ти най-добрият приятел, разбрах го. Знаят го и мойте деца. Когато и той си отиде, аз вече бях голяма... Справях се някак си. Но ми липсваше дълго време, ей така, за съвет. Нямаше при кого да изтичам за готов отговор на всичко.
Най-малкият брат на мама ми е един от най-добрите приятели. Той пък ми рецитира Пушкин, Есенин... Понеже се виждаме рядко, все не ни стига време да се наприказваме. Обожавам тези трима мъже и се стремя да им подражавам. От дядо се опитвах да се уча да съм добра. Харесваше ми и ч ...