Не мога без твоето рамо
Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Не просто да го науча наизуст, а да усетя как, първо "гора зашуми, чак после вятър повее..." На много неща ме научи и аз по негов маниер предавам всичко на синовете си. Според него родителите са ти най-добрият приятел, разбрах го. Знаят го и мойте деца. Когато и той си отиде, аз вече бях голяма... Справях се някак си. Но ми липсваше дълго време, ей така, за съвет. Нямаше при кого да изтичам за готов отговор на всичко.
Най-малкият брат на мама ми е един от най-добрите приятели. Той пък ми рецитира Пушкин, Есенин... Понеже се виждаме рядко, все не ни стига време да се наприказваме. Обожавам тези трима мъже и се стремя да им подражавам. От дядо се опитвах да се уча да съм добра. Харесваше ми и чувство му за хумор. От татко съм наследила, така поне казват, неговото чувство за хумор. Май наистина ми е наследство. И това, че той ме учеше, че няма невъзможни неща. Обичаше да казва: "Невъзможно е само да си обуеш панталоните през главата." Сега вече и това е лесно - има капси. За него всяка задача имаше по две решения. И всичко беше „фасулска работа." С него ми беше лесно, без него - ужасно трудно. Вуйчо пък ме научи да не ям чужд хляб. Понякога ми казват, че приличам повече на негово дете, отколкото децата му.
Седнали сме на чашка водка при мама. С мъжа ми, както винаги, седим един до друг или един в друг и вечно се щипем, хапем. Ние сякаш не сме семейни. Татко обичаше да казва: „Пълните ми сърцето с радост. Когато ви виждам така, знам, че всичко ви е наред. Само да не ви виждам да се карате." Така и този ден, точно както когато татко беше жив. Хапваме, пийваме, закачаме се. И изведнъж вуйчо стана сериозен.
- Виждам, че живеете добре. Виждам, че се разбирате, но, момче, искам да ти кажа едно. Само да нагрубиш племенницата ми, само нещо да й се случи, косъм да й падне от главата, земята ще преобърна, ще те намеря и... Да знаеш, с мен ще си имаш работа.
Уж вече съм голяма. Самата аз имам двама големи синове, дето са ми закрила, брат, който казва, че за мен е готов... Обичана съм, но какво ми стана... Прегърнах вуйчо и заплаках като малко дете на рамото му. Така плаках, че чак хлипах. От цялата си душа и сърце. И му бях благодарна, че го имам. Тогава разбрах, колкото и да съм силна, колкото и да се опитвам да съм опора на всички... Май хич не е лошо всеки да има своето рамо, на което да поплаче. Дори и най-силният човек, ей така, за всеки случай. Не бях плакала отдавна и се наплаках. Но това бяха сълзи на благодарност към човека, когото много обичам. Когато той се разболя, му писах писмо, в което го помолих да се държи, поне докато аз се пенсионирам, пък после ще му мислим. Писах му да си събере всичките сили, защото животът ми без него ще бъде друг. Той знае, че е моето рамо, аз пък съм неговата светлина. Така сме ние, трябва да държим фронта, заради другия поне.
Тримата мъже, на които искам да приличам. И двете ми деца, на които искам да предам това, което съм научила в живота. Как да не съм щастлива с такива прекрасни мъже, невъзможно е!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мила Жени, толкова се радвам, че се запознах днес с теб и съжалявам, че те просълзих. Силна прегръдка от мен и другия път можеш да се посмееш на моето рамо. Повтарям - да се посмееш!!!
-
Светле, просълзих се!!! (това ше да е от колата лайт, дет я пих одеве
)
Това е... описала си нещо толкова простичко и обикновено щастие...ама че съм и аз, все едно - има сложно и необикновено... Описала си нещо прекрасно - чисто, безрезервно, безпределно - обичта към най-близките. Всеки човек има нужда от такова рамо - да!
Благодаря ти много за сълзичките, които се отрониха от мен!
И силни прегръдки!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
:-* -
Наистина ли хората край тебе винаги са толкова добри, или са толкова добри защото ти си край тях?
Ангар, мисля че е взаимно. Нали една китайска мъдрост гласи: "Когато двама души се карат и двамата са виновни". Така е и когато се обичат и уважават!!! -
Колко близка ми стана и с тази си изповедна история. Наистина ли хората край тебе винаги са толкова добри, или са толкова добри защото ти си край тях?
Покрай теб, с твоите разкази, човек забравя, не може да си помисли, че светът може да е и грозен!
И за мен ти си най-позитивният човек! -
Сиянче, благодаря!!! Деска, мила, защото съм ужасна. Като се видяхме пак не ти дадох думата, но обещавам другия път да си мълча. Светле, благодаря и на теб!!! Петинка, защото все бързаме и сами не знаем за къде. Мариола, толкова си мила!!! Прегръщам те и аз, Анета!!! А колко е хубаво, че го е имало, Дарче!!! Дейзи, да!!!
-
!!!
Предаваш всичко това не само на синовете си, но и на всички които те четем!
Прегръдки и от мен, Светланке! -
Светланка за теб, мила се отнася!!!
-
Радвам се, че познавам такъв човек, със здрави нрави, чисти мисли
благородни пориви и още др, непринудености и естествености!!!
Бъди все край нас, дори забравям, че е само виртуално!!!
Прегръдки!!! -
Тогава разбрах, колкото и да съм силна, колкото и да се опитвам да съм опора на всички... Май хич не е лошо всеки да има своето рамо, на което да поплаче. Дори и най-силният човек, ей така, за всеки случай.
...
Да, Светланчик, така е, но го осъзнаваме понякога твърде късно!ЗАЩО???
Прегръщам те, мила моя!!! -
Винаги ме замисляш и най-вече оставяш без думи!!!
Поздрави, Светле! -
Просто прекрасно!
-
Иванова, огромное тебе спосибо!!! Напълни ми душичката!!!
-
Наистина, Миличка!!! Доли и аз ти благодаря!!! Дочка, много си права! Хубаво е да ценим близките си хора, защото сме за кратко на този свят. И понякога забравяме да казваме "благодаря" и "обичам те", а не трябва. Благодаря ти Галка за милите думи!!! Ице, много щастие и на теб желая! Изпращам ти и хиляди целувки!!! Бехрин, аз понеже имам своето "рамо", затова раздавам моето, защото знам колко е хубаво да го имаш.
-
Аз загубих моето "рамо", благодаря ти,че ми напомни колко много ми липсва...
-
Светле, ти си... едно хубаво Чудо!!!
Щастлива бъди!!! Ти и семейството ти!!!
Целувки!!! -
Ти си една непоправимо сладка жена-разказвач!!!!
Незнам каква по-мила думичка да използвам,защото ти я ЗАСЛУЖАВАШ!!!
Поздрав и прегръдка за поредният невероятен разказ!!!
Браво,Светле!!! -
Хубаво е,когато оценяваме близките си тогава ,когато ги имаме,а не чак като ги изгубим.Прекрасно е ,че те знаят ,че ги обичаш...Веригата на семейната любов се предава брънка по брънка,когато я има...Поздравления,Светлана ,прекрасно поднесено и много топло...
-
Толкова хубаво си го казала Светле! Благодаря ти за споделената човечност!!!
-
Наистина е невъзможно!
-
Видан, опитвам се и мисля, че успявам. С децата сме приятели, а това е много важно. Криси, благодаря ти!!!
-
Такава съм, защото около мен има такива хора като теб, Мая!!! Креми и аз те обичам!!! Наистина е много хубаво, благодаря ти Магдалена!!! И аз, Люси си те обичкам!!! Благодаря Вили! Джейни, трябва да сме им благодарни дори само за това, че са ни дарили живот! А любовта, която са ни дали да я раздаваме!!! О, Веси, благодаря ти от сърце!!! Танче, струва ми се, че и ти си даряваща светлина!!!
-
Светле, трогна ме до сълзи!!!
-
Развълнува ме,Светлана...Убедена съм,че ще предадеш на синовете си това,което си научила от тези прекрасни мъже!
-
Благословена си Светлина!
Получаваш и даряваш светлина! -
О мелочах
Большая река из ручьев незаметных растет.
Большие дела вырастают из мелких забот,
но может случиться, встречается в жизни у нас:
теряется дружба за горечью мелких обид,
тускнеют хорошие мысли за мусором фраз,
за частым вздыханьем порою не сыщешь любви.
А разве не мы, провожая погибших, клялись,
что будет им памятью наша высокая жизнь:
и разве не нас, опалив, научила война
любить эту жизнь до последнего вздоха, до дна,
любить и в веселье и в дни испытаний больших...
Храните же эту любовь, как святая святых,
украсьте делами ее, а не громом речей,
чтоб не было в жизни досадных, пустых мелочей,
а если уж мелочь, то чтоб и она кирпичом
ложилась в работу, которой мы с вами живем.
1954
Булат Окуджава
Поздравляю!
-
"Как да не съм щастлива с такива прекрасни мъже, невъзможно е!"
Невъзможно е да не си щастливка Светлачок!
Четох, плаках, и пак четох...да заситя душата си с тази топлина.Благодаря ти!
Моят баша го изгубих на 18 годишна възраст, аз бях любимката му от всички дъщери, още ми липсва, и навярно го търся около себе си, и рамото на което да поплача. -
Не можах да се сдържа да напиша - Вътре в себе си истински богата. Но ти си го знаеш...
-
Ти си отново невъзможна, но пък си толкова възможна да те обичат!!!
И аз го правя! -
Много е хубаво да имаш такива мъже наоколо.За завиждане си ,Светлинка!Бог да ви пази всички! С много обич.
-
Невъзможно е!!!
Обичкам те! -
ти си най-позитивният човек, когото познавам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
