През живота ми минаха много хора и още толкова умножени по две ще преминат и занапред. Колко още лицемери ще видя, колко безсърдечни и фалшиви същества, но и някъде там сред тълпата ще видя и такива, за които си заслужава да се обърна. Животът ми винаги ми е изпращал от най-трудните задачи за решаване, но пък се научих, че колкото и по-сложен да става, аз имам силата да се справя с всичко!
Те не могат да ме видят слаба! Аз съм жена, която знае какво иска и ще дам всичко от себе си, за да постигна целите си. Научих се да се боря, да вървя по ръба. Научих се с усмивка да вървя напред. Те няма да ме видят слаба. Защото, макар и наранена, това не ми личи. Защото, макар и с болка в сърцето си да вървя, това хората не го знаят. Макар и да има нощи, в които заспивам обляна в сълзи, очите ми грейват на сутринта, за пред всички тях. Онези, които искат да ме спънат. Онези, които искат да ме провалят и ми желаят най-лошото.
Наречете го маска или каквото ви хрумне още, но така вървя към бъдещето си. С усмивка напред, макар понякога да се налага да бъде фалшива, но кой обича разциврени хора, които нямат сила да се борят!
Те не могат да ме видят слаба, защото съм далеч по-силна от тях! Научих твърде много и твърде от рано уроците на живота. Знам, че ме очакват и други. Заставам с изправена глава пред трудностите и пред съдбата. Хайде, Животе! Покажи ми на какво си способен! Аз ще се справя! Горда съм и имам чест! Както и достойнство, което ще изгубя само за най-близките си хора! Давай, Животе! Ти си на ход. Ще ми се намръщиш отново или този път ще ми се усмихнеш? Аз вярвам, Животе, че някой ден ще дадеш на мен - силната жена, моментите, за които си мечтая! Вярвам, че ще видя усмивката на лицето ти, защото ме научи, че надеждата умира последна!
Те не могат да ме видят слаба! Защото животът ме извая да бъда силна!
© Лилия Todos los derechos reservados