Не случих на жена
Цялото нещастие в мен се е събрало на света, не можах в живота да случа на жена. Три пъти в обредната зала се подписвах и после незнайно как, но все увисвах. Цял живот търся аз идеалната жена, но, уви, всичките не струват до една. Първата се казваше Мария - голяма любов, тежка сватба и страшна олелия. Мимето беше първата по красота, досущ в поезията, както е описано това: „нежна кокетна и шик издокарана, но с работа всякъква скарана". Изпокарахме се за домочадието - в това не и било призванието! Всеки мъж на улицата след нея се обръща, каква ми е файдата, като бомба паднала е в мойта къща! Накрая хванах я с любовник - страшна излагация! Веднага изпратих я на номинация. Вторият опит беше с Петрана. Ей, да ви кажа, домакиня голяма! Но не беше за пред хора, облякла се като, че ще чисти обора. Поне да си затваряше устата без моя намеса, оказа се и по душа невероятна простакеса. Едва се отървах от това чудовище дебело, с години се точи бракоразводното дело. Този път реших да си търся умна жена. Нинчето професорка по история била. Но, уви, и тук ударих на камък: и животът в историята не бил никак сладък. Не спря доклади да ми развива, няма като жена, поне веднъж седмично, косата да си навива! Не млъкна изобщо докато бях с нея, писна ми и менюто в ресторант „Орфея". Сега съм щастливо разведен, повече от жена не ще бъда подведен. Харесал съм си една, но е чужда, нали разбирате, като мъж в нужда. Намирам я за перфектна, като и моите три преди брака, ако я взема и тя ще излезе същата сврака. Затова се и срещам два пъти седмично тайно с нея, охажването и флиртуването добре ги умея. Сега сме гаджета - нося и рози, кали и гладиоли, за предпочитане е пред пеньоари, скандали и печени карфиоли!
© Мими Todos los derechos reservados