Внимавайте с традиционните кюлоти -
опасни са!
Разбуди ме звън на менци. Миришеше на прясно сварено мляко.Трепнах радостно. Най-после бе свършила ваканцията и пак тръгвах на училище! Изтичах на двора. Понаплисках се с вода на външната чешма и влязох да се облека като за първи учебен ден. Баба ме усети, заряза шетането и дойде да ми дава нареждания. Не обичах наставленията й, но тази сутрин чувствах особен трепет, та се съгласих да я изтърпя.
- Навреме си станала. А сега бързо се обличай, набери от най-хубавите цветя в двора и хайде на училище! - тя заговори малко задъхано и за мое щастие поседна на леглото ми, а аз сама започнах да избирам дрехите си.
Скоро извадих от скрина най-новата си червена рокля. Издокарах се с нея и доволна от себе си, няколко пъти се завъртях на пета. Ама защо ли ми трябваше! Баба като видя голите ми крака, викна, та тавана щеше да продъни:
- Я да обуеш гащи с крачоли, а да не ми се лигавиш такава! Виж се, всичко ти е голо! Ще настинеш ма, умнице! Трябва да се пазиш, че деца ще раждаш като пораснеш! - и начаса извади едни нейни кюлоти, розови на цвят и с дълги крачоли.
- Обуй ги веднага! - застана тя на вратата и аз бях заклещена, та или трябваше да скачам през прозореца, който бе зад гърба ми, или да обуя бабините гащи.
Подвоумих се, ама нямах много време, че щях да изпусна приятелите, дето вече тичаха към училището. Грабнах крачолатките от ръцете й, нахлузих ги криво-ляво и „беж, да ме няма”! Откъснах някое и друго цвете от двора и пресрещнах съседски Пенчо, който също се беше разбързал. Като свих зад завоя, се сепнах, че в суматохата бях забравила чантата си. Ами сега, къде ще скрия кюлотите? Няма да ги свалям, какво толкоз! Ще издържа с тях до довечера, та да не счупя хатъра на баба! Ето че всичко по мед и масло ще тръгне...
Вратата на училището бе окичена с цветя. Над портрета на братята Кирил и Методий имаше венец от червени рози. Детският хор пееше „Върви народе възродени...” Аз намерих съучениците си - всички бяха пременени и някак много тихи. Побързах да подаря букета на учителката, след това изслушах поздравленията и най-примерно влязох в класната стая. Като видях шарените учебници, наредени пред всекиго, предвидливо седнах на един чин със съседски Пенчо. Нали бях забравила чантата си в къщи, та сега се заех да го склоня и моите буквари да вземе. Когато би звънецът, той напъха книгите ми връз своите и двамата изскочихме от класната стая. Пързалката в училищния двор грееше, чудно оцветена! Завчас се изкачих, плъзнах се, а после - пак и пак... Щях да продължа, ама Пенчовият кикот ме спря. До него се бяха наредили и другите деца от класа - всички сочеха към мене и се заливаха от смях. Погледнах към краката си и, о, ужас! Рокличката ми се бе запретнала, а бабините гащи огряваха училищния двор с цялата си хубост! Идваше ми да се продъна вдън земята... Осъзнах се и беж да ме няма - чак вкъщи се спрях. Свалих кюлотите, взех голямата ножица и ги нарязах на парчета. Ха сега - върви, че слушай старите!
© Росица Танчева Todos los derechos reservados