25 nov 2013, 17:43
Не съм такъв човек
5 мин за четене
Ако се чудите какво правя в десет и половина вечерта на пейката пред блока, ще ви кажа. Мисля. И ще ви кажа за какво.
Не съм първа младост, от осемнайсет години съм женен. И цял живот съм стоял до полата на жена ми.
И то не да речеш, че не са ме харесвали - не че съм хубавец, ама хващам око - висок съм, едър. И с буен мустак.
Ама такъв човек съм, на. Настрана нe поглеждам. От сватбата още.
Такива хубави думи се казаха там, в съвета, така ме хванаха за душата... Ама аз не заради тях.
Жена ми като млада много хубавичка беше. Магазинерка в местния, баш до нашата къща. Една такава засуканка, окръгленичка, баш където си трябва.
Ей, не излизах от тоя магазин, ви казвам! Чак додето не ми пристана.
Много бях влюбен, и по едно време даже и не подбирах какво купувам. Пък тя- хитрушата - да се натегне на собственика, използваше да ми пробутва застояла стока. Един леберкез, ей така, като едното нищо щеше да ни тръшне цялата фамилия.
Баща ми, иначе много ербап човек, когато е ядосан, огън и пламъци изригва, толкова зле беше, че едва-едва изрече „Аз на тая...”. Като се пооправихме след промивката на стомаха ме накара да отида да се разправям, да не отидел той. Естествено, че се съгласих. Даже му казах, че уж ми възстановили парите и ми се извинили. Знаех, че това ще го впечатли, иначе току виж се изтърсил да притесни момичето.
Както и да е, от тогава нашите взеха да гледат с лошо око на нея, и това продължи чак докато не се появиха децата, та и след това. Уж внуците малко ги поразмекнаха, ама баща ми още подхвърля като ни идват на вечеря:
- Айде първо Медичито да хапне, да не стане като с леберкеза! - и се кикоти. Много му е дебелашки хуморът, и хич не разбира, че тая шега вече на никой не е смешна. Ама той много си е горд с нея, и защото на жена ми й викат Мичето, си мисли, че това е върха на остроумието.
А тя се дразни, и не мога да й се сърдя. Всеки път й казвам, че баща ми се шегува, ама тя просто си е изнервена. И как да не е.
Тя сега работи в един от ония огромните магазини, дето влезеш ли, можеш да се загубиш. Не е като едно време в кварталния. И народ, народ... и тоя народ все забързан нанякъде. Бил съм, та знам, жива лудница е.
А и децата искат грижи. Айде големия вече що-годе се оправя някак. Обаче малката е само на шест.
Та казах й аз на жената :
- Виж какво, ти си работи спокойно, аз поемам нещата!
Щото да не се изнервя толкова, то и за децата не е добре. Аз, въпреки че съм на смени, справям се. С една майка се комбинираме да водим и вземаме децата от училище, живеят наблизо, та е удобно.
Да, ама сега ще трябва да мисля друг вариант, защото жена ми разбра за тая комбинация и ми вдигна скандал до небето. Един кусур има само - много е ревнива. Пък, нали ви казвам, не съм такъв човек...
Виновен ли съм, че тая майка се оказа млада и хубавка. Такава била, онакава била, как съм пускал детето с нея, полата й три пръста била... Ами че аз изобщо даже не бях забелязал, къде ти време?
Ама все ще измисля някоя друга комбинация, що да се изнервя жена ми?
Аз и вкъщи гледам да поема каквото мога - чистене, пране. В готвенето вече съм спец - и лазаня се научих да правя, че децата много я обичат. Ей заради това стана всичко.
Хванах се да готвя днес, ама гледам - пиперът свършил. Тя жената уж беше обещала да ми донесе, ама... то от работа, за кое по-напред да мисли, милата. Та си викам, няма време да ходя до магазина, че след малко съм на работа, ами да взема да поискам от съседката. Тя е приятелка на жена ми, любезна жена е, ще услужи.
И нали е любезна, вика ми:
- Влез, де, съседе, недей да стоиш на вратата!
Е, влязох аз, ама де да знам, че бравата й заяжда. И като влязох, няма излизане. А времето тече и за работа закъснявам, и малката самичка вкъщи, пък за това, че жена ми всеки момент ще цъфне от работа и ще ме завари у съседката, изобщо не ми се мисли. Понеже знам, че тя в такива случаи изобщо не мисли.
И, какво, какво, викам на съседката:
- Няма как, ще прескачам през балкона!
- Ти си луд!- ми вика тя- Това са осем етажа! След един час си идва мъжа ми, ще оправи нещата! Ти се обади на работата, че ще закъснееш!
Как да седна сега да й обяснявам, че и тя ще си изпати, ако не намеря начин да се измъкна.
Обяснявам, че котлонът е включен, малката е сама, и смело поемам към балкона да спасявам и двама ни. И брака си.
Не бях обръщал внимание досега колко високо над земята е всъщност осмия етаж. Помислих си, че и сега не трябва да обръщам внимание на това. Просто се хващам за арматурата на преградната стена и се прехвърлям, колко работа е. Речено-сторено.
Почти бях стъпил на нашия парапет, когато усетих, че нещо ми закачи долнището на анцуга. Ама викам си, като дръпна по-силничко, ще се откачи, някой гвоздей сигурно. Да де, гвоздей се оказа, ама ми съдра ластика, анцуга се свлече, а аз не можех да помръдна, защото крачолите ме спъваха. И се оказах ужасно уплашен и по гащи на балкона на съседката. На осмия етаж!
Не че не се опита да помогне и тя, жената, ама и двамата така се бяхме паникьосали, че не знам как не се изтърсих отгоре. Всъщност на косъм бях, защото точно тогава отдолу чух познат глас:
- Ти какво прайш там, бе?
Другото ще ви го спестя. Не за друго, ама аз такива думи не употребявам. И то така публично.
Само ще кажа, че и мъжът на съседката не можа да укроти жена ми. Опита се човекът, след като я оправи все пак тая пуста брава, ама и той, де да знам, май не беше много убедителен. Тя и съседката изпадна в немилост.
А аз... ами ей ме на, в десет и половина, а, че то кога стана вече единадесет и половина вечерта на пейката пред блока. И в нашите не смея да отида, щото баща ми само това чака, и без това само ми подхвърля: „Тая твойта Медичито хубавичко та строява, поне да й изневеряваше, та да има защо!”
Ама аз нали... цял живот все до нея... нали не съм такъв човек!
Ама си мисля, мисля си...
Не съм първа младост, от осемнайсет години съм женен. И цял живот съм стоял до полата на жена ми.
И то не да речеш, че не са ме харесвали - не че съм хубавец, ама хващам око - висок съм, едър. И с буен мустак.
Ама такъв човек съм, на. Настрана нe поглеждам. От сватбата още.
Такива хубави думи се казаха там, в съвета, така ме хванаха за душата... Ама аз не заради тях.
Жена ми като млада много хубавичка беше. Магазинерка в местния, баш до нашата къща. Една такава засуканка, окръгленичка, баш където си трябва.
Ей, не излизах от тоя магазин, ви казвам! Чак додето не ми пристана.
Много бях влюбен, и по едно време даже и не подбирах какво купувам. Пък тя- хитрушата - да се натегне на собственика, използваше да ми пробутва застояла стока. Един леберкез, ей така, като едното нищо щеше да ни тръшне цялата фамилия.
Баща ми, иначе много ербап човек, когато е ядосан, огън и пламъци изригва, толкова зле беше, че едва-едва изрече „Аз на тая...”. Като се пооправихме след промивката на стомаха ме накара да отида да се разправям, да не отидел той. Естествено, че се съгласих. Даже му казах, че уж ми възстановили парите и ми се извинили. Знаех, че това ще го впечатли, иначе току виж се изтърсил да притесни момичето.
Както и да е, от тогава нашите взеха да гледат с лошо око на нея, и това продължи чак докато не се появиха децата, та и след това. Уж внуците малко ги поразмекнаха, ама баща ми още подхвърля като ни идват на вечеря:
- Айде първо Медичито да хапне, да не стане като с леберкеза! - и се кикоти. Много му е дебелашки хуморът, и хич не разбира, че тая шега вече на никой не е смешна. Ама той много си е горд с нея, и защото на жена ми й викат Мичето, си мисли, че това е върха на остроумието.
А тя се дразни, и не мога да й се сърдя. Всеки път й казвам, че баща ми се шегува, ама тя просто си е изнервена. И как да не е.
Тя сега работи в един от ония огромните магазини, дето влезеш ли, можеш да се загубиш. Не е като едно време в кварталния. И народ, народ... и тоя народ все забързан нанякъде. Бил съм, та знам, жива лудница е.
А и децата искат грижи. Айде големия вече що-годе се оправя някак. Обаче малката е само на шест.
Та казах й аз на жената :
- Виж какво, ти си работи спокойно, аз поемам нещата!
Щото да не се изнервя толкова, то и за децата не е добре. Аз, въпреки че съм на смени, справям се. С една майка се комбинираме да водим и вземаме децата от училище, живеят наблизо, та е удобно.
Да, ама сега ще трябва да мисля друг вариант, защото жена ми разбра за тая комбинация и ми вдигна скандал до небето. Един кусур има само - много е ревнива. Пък, нали ви казвам, не съм такъв човек...
Виновен ли съм, че тая майка се оказа млада и хубавка. Такава била, онакава била, как съм пускал детето с нея, полата й три пръста била... Ами че аз изобщо даже не бях забелязал, къде ти време?
Ама все ще измисля някоя друга комбинация, що да се изнервя жена ми?
Аз и вкъщи гледам да поема каквото мога - чистене, пране. В готвенето вече съм спец - и лазаня се научих да правя, че децата много я обичат. Ей заради това стана всичко.
Хванах се да готвя днес, ама гледам - пиперът свършил. Тя жената уж беше обещала да ми донесе, ама... то от работа, за кое по-напред да мисли, милата. Та си викам, няма време да ходя до магазина, че след малко съм на работа, ами да взема да поискам от съседката. Тя е приятелка на жена ми, любезна жена е, ще услужи.
И нали е любезна, вика ми:
- Влез, де, съседе, недей да стоиш на вратата!
Е, влязох аз, ама де да знам, че бравата й заяжда. И като влязох, няма излизане. А времето тече и за работа закъснявам, и малката самичка вкъщи, пък за това, че жена ми всеки момент ще цъфне от работа и ще ме завари у съседката, изобщо не ми се мисли. Понеже знам, че тя в такива случаи изобщо не мисли.
И, какво, какво, викам на съседката:
- Няма как, ще прескачам през балкона!
- Ти си луд!- ми вика тя- Това са осем етажа! След един час си идва мъжа ми, ще оправи нещата! Ти се обади на работата, че ще закъснееш!
Как да седна сега да й обяснявам, че и тя ще си изпати, ако не намеря начин да се измъкна.
Обяснявам, че котлонът е включен, малката е сама, и смело поемам към балкона да спасявам и двама ни. И брака си.
Не бях обръщал внимание досега колко високо над земята е всъщност осмия етаж. Помислих си, че и сега не трябва да обръщам внимание на това. Просто се хващам за арматурата на преградната стена и се прехвърлям, колко работа е. Речено-сторено.
Почти бях стъпил на нашия парапет, когато усетих, че нещо ми закачи долнището на анцуга. Ама викам си, като дръпна по-силничко, ще се откачи, някой гвоздей сигурно. Да де, гвоздей се оказа, ама ми съдра ластика, анцуга се свлече, а аз не можех да помръдна, защото крачолите ме спъваха. И се оказах ужасно уплашен и по гащи на балкона на съседката. На осмия етаж!
Не че не се опита да помогне и тя, жената, ама и двамата така се бяхме паникьосали, че не знам как не се изтърсих отгоре. Всъщност на косъм бях, защото точно тогава отдолу чух познат глас:
- Ти какво прайш там, бе?
Другото ще ви го спестя. Не за друго, ама аз такива думи не употребявам. И то така публично.
Само ще кажа, че и мъжът на съседката не можа да укроти жена ми. Опита се човекът, след като я оправи все пак тая пуста брава, ама и той, де да знам, май не беше много убедителен. Тя и съседката изпадна в немилост.
А аз... ами ей ме на, в десет и половина, а, че то кога стана вече единадесет и половина вечерта на пейката пред блока. И в нашите не смея да отида, щото баща ми само това чака, и без това само ми подхвърля: „Тая твойта Медичито хубавичко та строява, поне да й изневеряваше, та да има защо!”
Ама аз нали... цял живот все до нея... нали не съм такъв човек!
Ама си мисля, мисля си...
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Ех, че сладурско!
-
Направо си го представих тоя " не съм такъв човек" - един такъв "висок , едър, с буен мустак", пък мъничък един такъв, свит, кат` го гледаш да се смееш ли, да плачеш ли...
Вярно е - убедителна си, Хрис, и още как.....!!!!
Поздравче! -
За мен е удоволствие да ви поразсея с някоя забавна житейска история, която, макар и плод единствено на въображението ми, като нищо може да се окаже съвсем реална! Запазете усмивките!
-
Смях се от сърце, Хриси!
-
Голям а карък е героя ти. Ама то като ти тръне на опаци, а и при такава жена.
Беше ми забавно Хрис! -
Не е писано по истински случай, вярваш ми, защото съм убедителна. Но като нищо може да се е случило някъде...
-
знам, че имаш добро въображение, но ми е интересно дали е писано по истински случай. защото го вярвам.
-
Да, разбира се, ще се постарая, щом това Ви е така непоносимо, Тома.
-
Христина, моля, бъдете малко по-сериозна към тези тирета и препинателни знаци.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
