Не убивай
- Айде, повдигни от твоята страна.
- Ти внимавай да не изтървеш краката.
- Няма страшно, то, страшното, мина.
Едно ченге се запъти към двамата. Трупът се беше изхлузил от найлона и главата с трогателно синя коса висеше почти до земята.
- Приятно ми е, миряни, лейтенант Марянов. Проблеми ли има?
- А, всичко е наред, г-н лейтенант, тъщата затрих и сега съседа ми помага да я изхвърлим. Вчера го извърших. И в районното съм докладвал, всичко както си му е реда.
- Оглед правихте ли? Патоанатом видя ли я? Тези синини бая преснички ми се виждат.
- А, не така, г-н лейтенант, вчера си я убих, както е по закон – в Деня на първата заповед.
- Не знам, аз тука официален документ не виждам, може и да е било вчера, може и да е било днес. Или онзи ден – всичко е възможно. Ще пиша в протокола.
- Вижте, господин лейтенант, следващия месец е Денят, в който можеш да нарушиш „Не кради“ – що не заповядате у нас на вечеря – имам страхотна уредба и плазмен телевизор, от Иран ми ги докара един приятел, шофьор на тир. Там са просто без пари. Елате, вземете ги, проблеми няма да ви създавам, само да я закопаме тая, че мамата ми се разката.
- Що я утрепа? Тя нали е стара, и така е щяла да си умре.
- Ох, дълга история... Ами все стоеше в антрето пред огледалото, и зяпаше. К`во става в хола – то се виждаше в огледалото, спалнята също се виждаше, а кухнята и детската се падат отляво и отдясно. Тях си ги шпионираше директно. А вратите не даваше да се затварят – от клаустрофобия страдала. И много мрънкаше – абе, сега като си помисля, можех и да изчакам, ама нерви не ми останаха. Полицаят мълчеше надуто, отдавна не се беше чувствал важен. Откакто Църквата застана начело на държавата, неговата работа намаля. И рушвети нямаше повече – всичко прибираха поповете, мамка им. А да протестира на кой му стиска – оня ден изгориха едно студентче на площада пред Руски паметник, че разпространявало ерес в някакъв сайт. За нищо я те разпъваха на колело, я ти слагаха испански обувки. А иначе напрежението доста намаля – на някакъв отшелник му хрумнало да предложи „Закона за десетте заповеди“, Светият Синод го прие и хората малко се успокоиха – друго си е да грешиш с благословия.
- Я да видим, знаете ли наизуст Закона на заповедите – оживи се лейтенанта. – Ако го изпеете без грешка – от мен да мине, копайте я!
Двамата мъже пуснаха товара си на земята, строиха се като пионерчета и зарецитираха в един глас:
- Всеки тридесет и шести ден добрият мирянин има право да наруши една Божа заповед и тя е определена от Светия Синод и от Негово светейшество министър-председателя, да се свети името му, да се продължат дните му и вечно да е царството му на земята. А на тридесет и седмия ден изповедта е задължителна и се заплаща от съгрешилия по цена съгласувана с Главата на Светата Църква. Амин!
- Браво, бе! Знаете си урока. А ти откъде си ми познат? – полицаят гледаше съседа.
- Ами не знам, г-не, не сме се виждали май.
- Я дай лопатата, ще ви помогна, та да свършите по-бързо. Така и аз ще си тръгна рано, че това работа ли е... А ти, убиеца, да не забравиш да си дадеш адреса. За протокола, а и на Деня на кражбата ще дойда. Плазмен телевизор никога не отказвам – и наистина се захвана здравата за работа. Скоро трапът стана достатъчно дълбок и тогава съседът взе един голям камък и с всичка сила удари ченгето по темето. Уби го на място. Когато заговори, гласът му не трепереше:
- От пет години, в Деня “Не прелюбодействай“ тоя чука жена ми. Законно. Нея вчера я изпуснах, не можах да я довърша, замина в командировка, ама за тоя не мога да чакам още една година. Нека ме хванат, нека ме горят, копелета шибани!
- Давай тъщата отгоре му и да ги заравяме, ще си правят компания. Аз няма да те издам. И на изповед няма да кажа. Грях ще направя заради тебе.
- Грешни сме – тъжно додаде съседа. – Ама тоя поне ни помогна с копаенето. Бог да го поживи! Абе, да го прости, нали така се казваше?