Не убивай
- Айде, повдигни от твоята страна.
- Ти внимавай да не изтървеш краката.
- Няма страшно, то, страшното, мина.
Едно ченге се запъти към двамата. Трупът се беше изхлузил от найлона и главата с трогателно синя коса висеше почти до земята.
- Приятно ми е, миряни, лейтенант Марянов. Проблеми ли има?
- А, всичко е наред, г-н лейтенант, тъщата затрих и сега съседа ми помага да я изхвърлим. Вчера го извърших. И в районното съм докладвал, всичко както си му е реда.
- Оглед правихте ли? Патоанатом видя ли я? Тези синини бая преснички ми се виждат.
- А, не така, г-н лейтенант, вчера си я убих, както е по закон – в Деня на първата заповед.
- Не знам, аз тука официален документ не виждам, може и да е било вчера, може и да е било днес. Или онзи ден – всичко е възможно. Ще пиша в протокола.
- Вижте, господин лейтенант, следващия месец е Денят, в който можеш да нарушиш „Не кради“ – що не заповядате у нас на вечеря – имам страхотна уредба и плазмен телевизор, от Иран ми ги докара един приятел ...