Небе пълно със звезди
Небето беше изпълнено с безброй звезди тази вечер. Не помня цялата история, не помня дори и части от нея, само тази красива безоблачна нощ, в която се събудих до него. Не знам как се озовах до този човек, нито защо точно него бях избрала, но дъхът му по кожата ми ме оставяше с приятен гъдел, който разнесе топла вълна по цялото ми тяло.
Нощта вече приближава към края си, а аз още тъй неуморно стоях и гледах човека до мен. Тъмна коса, контрастираща с бялата му кожа, изваяни ръце, които бяха обвили тялото ми, но колкото и да се наслаждавах на красотата му, умирах да видя очите му.
- Добро утро. – каза ми той, а сънливите му очи най-накрая се отвориха. Бяха толкова тъмно сини, сякаш виждах цвета на небето през нощта.
- Здравей. – отвърнах му аз, защото истината беше, че аз не го познавах. – Добре ли спа?
- След като така умело успя да изпиеш енергията ми… - той продължи да обвива ръцете си около мен и ме целуна. Устните му бяха толкова сладки, че за момент забравих малкия детайл с това, че не знаех името му.
Както толкова сладко се целувахме, той се изправи. Седна на леглото и се загледа наоколо. Нещо го тревожеше, а аз не знаех дори и как да го попитам. Започнах да целувам ръцете му, да докосвам тялото му, без дори и да говоря. Някак съзнанието ми отказваше да работи нормално и се подаде на първичния инстинкт, че този човек е в леглото ми не случайно. Може би бяхме гаджета, или любовници, женени или пред раздяла. Нямах представа, но ми харесваше.
- Ще се връщаш ли в Бургас? – попита ме той. Изведнъж вълна от спомени, повечето неясни, се появи в главата ми.
- Предполагам, че се налага. – и в този момент се сетих. Майка ми си мислеше, че съм отишла да видя най-добрата си приятелка в един крайморски град, а аз се намирах в София, в апартамента, който бях купила след първата ми публикувана книга. Въпросът обаче кой е човекът до мен остана неясен.
- Ще те откарам по-късно. – той взе телефона си и започна да пише нещо. Игнорирайки целувките ми аз започнах да се оглеждам наоколо.
Апартамента изглеждаше огромен, поне от първия поглед на спалнята. Имаше големи прозорци с гледка към планината, доста шкафове и рафтове пълни с книги, фотоапарати и някакви дребни сувенири. Спомените бавно се кристализираха в главата ми. Не бях просто писател, а и фотограф. Явно от това изкарвах повечето си пари, защото имаше цяла стена със снимки. На тях имаше няколко на мен и непознатият.
Преди да успея да до анализирам спалнята телефона до мен иззвъня. Беше майка ми и въобще не бях изненадана.
Излязох от стаята и се разходих из апартамента, докато майка ми ме питаше как е приятелката ми, какво правим, ще се прибирам ли днес. Бях доста развълнувана да науча, че макар и след като очевидно бях вече самостоятелна, аз все още криех от нея факта, че се намирах в София, не с най-добрата ми приятелка, с напълно непознат, дори и за мен, мъж в леглото ми.
След още петнайсет минути безсмислени разговори за това какво правят и къде ще ходят, още и още спомени изплуваха. Сякаш съзнанието ми редеше животът ми от момента, преди да вляза в университета до деня, в който се събудих днес. Обиколих апартамента и дори и успях да изляза навън, за да осъзная, че живея в къща, която въобще не беше толкова малка. Пред гаражната ми врата бяха застанали няколко момичета, очевидно манекенки, които в момента, в който ме видяха просто нахлуха. Без възможност да кажа каквото и да е, се наложи да затворя телефона. Твърде късно, защото момичетата бяха заключили гаражната врата.
Докато намеря начин да вляза обратно в дома си, което се оказа мисията невъзможна, беше минало един час. Най-накрая се сетих къде съм скрила ключ, в случай, че остана отвън. Някак измежду този спомен нахлу и друг. Най-накрая се сетих кой е мъжът, каква е нашата история, защо съм с него.
Съзнанието ми очевидно не искаше да спести никакви детайли относно това какво, как и защо сме правили какви ли неща. Мъжът не беше непознат, а Тони, който беше използвал бизнеса на баща си, за да го направи мащабен и да се спечели много. Истината беше, че между това и факта, че ние сме очевидно повече от „просто приятели“ се губеха доста неща. Хубаво беше да си спомня как сме се запознали, но самата ни първа среща се бе оказала пълен ужас. Докато аз снимам за реклама на нов продукт за коса, той се появи с неговата приятелка, по случайност, моделът, който трябва да снимам. Мразех такива мъже като него и още повече това, че излизаха с модели.
Но докато се ровя из моите спомени, които в момента изглеждаха чужди както тялото ми, аз изрових ключ за входната врата и влезнах в къщата си. За моя огромна радост се оказа, че купонът е започнал без мен. Момичетата, които ме заключиха извън дома ми се бяха настанали не къде да е, а в басейна ми. Не знаех кое от трите неща ме шокираше повече. Едно - факта че имах басейн с джакузи, който беше доста голям, две – това, че той бе пълен с манекенки, които се забавляваха под звуците на музиката, или трето – че т.нар. мой „приятел“ беше вътре с тях и очевидно му беше доста приятно.
Докато успея да асимилирам ситуацията се сетих, че днес имах фотосесия и тези момичета бяха моите модели, а Тони – той просто беше при тях, по бански… Тази ситуация въобще не ми се понрави, което ме изненада. Явно изпитвах по-силни чувства към този човек, отколкото в момента си мислех.
- Хей, къде тръгна? – попита ме Тони, но в бързината си, аз просто игнорирах гласа му. Затичах в спалнята, взех си чантата и просто се махнах.
Едва ли на някого му се случвало да се събуди като след амнезия и да не помни своя живот, но в момента аз освен, че не знаех много за себе си, се налагаше да се боря със сърцето ми, което не искаше да ми каже защо, по дяволите, обичах този мъж. За мое огромно щастие не ми се налагаше да го мисля дълго, тъй като само пет минути след случката се качих на колата си и отпраших към Бургас. Имах твърде много въпроси, които силно се надявах, че Ива ще успее да ми отговори.
Успях да се свържа с нея, а тя не беше особено развълнувана да чуе, че аз искам да ми разкаже нещо за мен самата. С две думи аз имах приятел, но не бяхме официално заедно, имах дом, който се оказа, че деля с него, също толкова неофициално, но най-добрата новина беше това, че знаех къде живее Тони и по случайност имах ключ за апартамента му.
Няколко часа по-късно, след като буквално профучах по магистралата с лъскава кола, която се обзалагам, че не е моя, се озовах пред огромна бизнес сграда в центъра на Бургас. В колата с мен бяха Ива и двамата й приятели Ники и Слави, които тя беше замъкнала за охрана.
В първия момент, когато видях сградата, да си призная, не бях сигурна дали постъпвам правилно като идвам тук. Търсех си белята, защо и аз не знам, но сърцето ми някак водеше положението и съзнанието ми се беше предало да се бори. Влязох в гаража и охраната директно ме помоли да се качи на най-горното ниво откъдето да хвана асансьора. Толкова ли беше лесно за един от охраната да разбере къде отивам или може би колата ме издаде. Не бях сигурна, но моите пасажери със сигурност се забавляваха да ми гледат изненаданите реакции.
Не ни отне много време да намерим апартамента и да оцелим ключа тъй като умната аз бях даже сложила сърчице на него, в случай че получа амнезия и не помня кой е неговия ключ. И така се озовахме в огромният апартамент на последния етаж на сградата. Не се изненадвам, че човек като него живее в подобно място, но не очаквах да видя наша снимка на рафта до телевизора. Някак си почувствах, че колкото и да си мислех, че е нещо нормално това, което се случва, сърцето ми се късаше при вида на усмивките ни от снимката.
- Виж го какъв е смешен. – изсмя се Ники когато започна да разглежда спалнята му. Наистина там нямаше кой знае какво, но малкото снимки, повечето семейни, покриваха голяма част от стените. Странно, че някои от тях сякаш бяха направени от мен.
Преровихме дома му, разровихме всички възможни шкафове, просто ей така за кеф, дори и бельото му изкарахме навън и просто не можахме да се сдържим от тази детска глупост. Но какво очакваш от група млади, които имат възможността да опозорят чужд дом? Чувството докато чупех чашите за вино беше уникално, но щеше да е по-приятно ако не бях чула телефона в джоба ми. Беше Тони. По някаква ирония на съдбата той сякаш знаеше, че аз съм тук и правя нещо нередно. Игнорирах обаждането, но не и другото нещо, което седеше на екрана. Имах известие от календара си. Оказа се, че ми закъсняваше с 5 дена и програмата изпраща известие да отида на лекар. Нима всичко, което ми се случваше днес не беше достатъчно…
Каквото и да правехме в следващите двайсет минути беше напълно безсмислено за мен. Аз просто седнах на дивана и се загледах в безпорядъка, който бяхме причинили. Ники и Слави пиеха от скъпото му уиски, Ива се наслаждаваше на гледката от терасата, а аз размишлявах за това каква глупост правех в момента. И ако можеше да се появи някой, който с прости думи да ми обясни какво се случваше с мен…
- Хайде да се махаме. – тръгнах към вратата, решена да я затворя завинаги зад гърба си. – Нека да отидем да пием по едно кафе, защото съм уморена.
- Но купона едва сега започва… - отвърна Ники, като гледаше към Ива. Тяхната малка афера от предната вечер още ухаеше около двама им, но както и да се опитваше да го прикрие, моята приятелка има смесени чувства и към единия и към другия.
Не исках да чувам думите на когото и да е било. Бях уморена от пътуването, от случилото се и въобще от факта, че нямам представа какво правя в момента. Телефонът продължаваше да звъни в джоба ми, но аз отдавна бях на профил „Без звук“.
Красиви магазини, лъскави витрини, един малък рай беше този мол, който Тони бе построил със средства от бизнеса на баща му. Сигурно се гордееше, че тук не можеш да намериш по-евтино кафе от 5лв. и надписи с „Промоция“ по витрините. Не знам дали сега си отварях очите или просто обичах този човек, такъв какъвто е, но се притеснявах да погледна отвъд този лукс.
Ива и Ники отказаха да продължават с мен и Слави, може би защото и двамата правехме само глупости по ескалаторите и като цяло изглеждахме идиотски, но той ме разсмиваше, а аз имах нужда от това.
- Ние отивам да играем „Последният оцелял“, но отсега предполагам, че вие сте си резервирали билети за „Любов: част 3“ . – Слави пускаше подобни тънки намеци постоянно, а на мен това ми се струваше забавно. Ива някак игнорира думите му, а Ники дори и не ни обърна внимание.
Оказа се, че тази игра „Последният оцелял“ е реално супер забавна. Затварят те в една зала с още много хора, имаш различни изпитания, винаги в дуел, бориш се с различни оръжия, на места трябва дори и да си бос, защото има вода. Оказа се голямо приключение, което приключи преди дори и да започнем за Ники. Хората от персонала му забраниха да участва с мен. Можех да предположа как това толкова лесно се е случи, имайки предвид, че той даже не беше облякъл екипа си.
След не повече от час продължавах да съм сама срещу малки деца, които бяха по-слаби от мен в играта, основно защото бяха на по 12 години. Забавлявах се много дори и когато спечелих смешна тениска с надпис „Аз оцелях“, но Ники я взе с извинението, че са го прецакали и ако беше играл срещу мен той щеше да спечели тениската.
Тези емоции успяха да ме изкарат от мислите ми за момент, но не можех да не се върна в реалността. Един от охраните ни пресрещна и ме помоли да го последвам. Естествено, не позволи на Слави да ме придружи, защото той не е поканен на нашия малък мексикански дуел, който щеше да се проведе в офиса на Тони. Не беше за вярване, че всичко това се случваше в рамките на по-малко от 12 часа. Бях станала в 7, а сега наближаваше 5 следобед. Най-накрая дойде времето да се сблъскам с моя реален и неофициален приятел.
За моя огромна радост поне не се налагаше да бъдем в разхвърления му апартамент. Сигурно беше видял какво сме направили, но въпреки всичко не бе дошъл да ме убива още от входната врата. Или сигурно се е надявал да ме оцелят по главата с топка докато играх „Последният оцелял“ и да си спести грижите да се разправя с мен сам. Важното е, че в момента стоях пред вратата на офиса му неспособна да направя крачка нито напред, нито назад. Охраната отвори врата и аз с огромна съпротива вкарах тялото си там.
- Имаше ли намерение да говориш с мен преди да разбиеш апартамента? – попита ме той без дори и да обърне лицето си към мен. Но когато го направи всичките ми страхове, ярост, емоции, просто изчезнаха. Бях безсилна пред него. Не знам дали бяха очите му, които просто гледаха в душа ми, или тялото му, което изглеждаш толкова силно, или просто факта, че сърцето ми знаеше какво съм направила и бавно ме убиваше отвътре. – Цялата тази ситуация е нелепа и това го потвърждават дори и действията ти.
- Не си прав… - усетих как сухото извинение в устата ми приседна на гърлото. Не бях готова да се извиня, а нямах и сили да споря с него. Разплаках се по средата на офиса му, скрих лицето си в шепите си, но някак вече нямах енергията дори и да плача. – Твоят свят принадлежи на онези момичета, с които днес дели собственият ми басейн. А ти се опитваш да споделиш живота си с мен.
Нямаше логика в действията му, но той се приближи към мен и ме целуна. Така както направи сутринта и така както сякаш беше правил винаги. Цялото ми тяло омекна в ръцете му, почувствах се толкова добре, че всичко случило се изведнъж се изтри от главата ми. Грабна ме и ме сложи върху бюрото си, където без да се усетя вече увивах краката си около него.
- Бременна съм… - беше първото и последното изречение, което произнесох докато поемах цялата му енергия в себе си.
Събудих се, а часовникът отброяваше едва три часа. Небето беше пълно със звезди и тази вечер. Не бях до непознат в леглото ми, дори и не усещах себе си по-възрастна от 19 години. Не усещах никаква промяна, а може би само съзнанието ми знаеше какво реално бях преживяла. Един сън сбъдната моята мечта, един сън ми показа най-тъмните желания на моята душа.
А ти готов ли си да видиш какво се крие в душата ти?
P.S. Дори и да Ви се стори доста детско написано, единствената ми идея беше да споделя просто един сън... :)
© Цви Д Todos los derechos reservados