Небесен Лик
Гледам небето, луната, броя звездите ала времето бавно отминава. Виждам твоите очи две прекрасни огнени кълба, устни нежни меки топли леко влажни как копнеят да ги целуна... Виждам едно красиво тяло изваяно сякаш от млечният път. Да виждам теб в небесния простор как танцуваш развяваш косите си усмихната по прекрасна от всякога... Сълзите не здържам те падат кап...кап...кап... Очите сини продължават да плъмтят и горчиви сълзи да ронят ти си там..... Бучка заседнала в гърлото гласът почти зачезнал шепти "Обичам те", горчилка в сърцето виждам твоя лик в небето. Излей си красотата в мен да уловя мигът и да се разлеем един в друг. Протегни ръка към небето, аз ще я хвана ще те издърпам към мен ще те вдигна на ръце като булка красива ще те нося към къща приказна от чувства построена, тихо ще положа нежното ти тяло в леглото меко с снежна постеля ще усещам аромата на дивата ти страст и огнена ЛЮБОВ. Ще прокарвам ръце по цялото ти тяло ще те паля ще горим заедно ще се изпепелим ще те възбуждам ЩЕ ИЗГОРЯ С ТЕБ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Михайлов Todos los derechos reservados
