Гао Минг вече беше сигурен какво да прави. Усещаше правилния път, който трябваше да следва. Най-важното беше да бъде максимално непредсказуем.
Стъпка по стъпка слизането му в блатото беше неизбежно, но се надяваше да го прецапа. И да се измъкне сух. Зад гърба му бяха стабилни сътрудници, но нещо като че ли липсваше. Нямаше онази свръзка, която да гарантира силата на егрегорния дух и пълната му недоловимост от агентите на мегакорпорацията.
Хао, който отлично беше възприел ролята на Червения кол и беше решил да прояви инициативност. Това беше против заповедите на Гао Минг. Да, точно така. Според предварителната уговорка Хао просто трябваше да преговаря с онези представители на кланове, които можеха да бъдат своеобразен дефлектор при изграждането на егрегорния му дух. Това беше хитро, но още по-болния момент беше, че Гао Минг осъзнато беше тласнал Хао тъкмо към това - иначе казано придържаше се към принципа на хаотичност - но добре пресметната. Искаше да запази цялостта на духа.
Беше забе ...