Гао Минг вече беше сигурен какво да прави. Усещаше правилния път, който трябваше да следва. Най-важното беше да бъде максимално непредсказуем.

Стъпка по стъпка слизането му в блатото беше неизбежно, но се надяваше да го прецапа. И да се измъкне сух. Зад гърба му бяха стабилни сътрудници, но нещо като че ли липсваше. Нямаше онази свръзка, която да гарантира силата на егрегорния дух и пълната му недоловимост от агентите на мегакорпорацията.

Хао, който отлично беше възприел ролята на Червения кол и беше решил да прояви инициативност. Това беше против заповедите на Гао Минг. Да, точно така. Според предварителната уговорка Хао просто трябваше да преговаря с онези представители на кланове, които можеха да бъдат своеобразен дефлектор при изграждането на егрегорния му дух. Това беше хитро, но още по-болния момент беше, че Гао Минг осъзнато беше тласнал Хао тъкмо към това - иначе казано придържаше се към принципа на хаотичност - но добре пресметната. Искаше да запази цялостта на духа.

Беше забелязал, че Тодака или пък който и да било друг не му се яви отново чрез видение, но също осъзна, че беше по-добре да се вслуша в гласа на предупреждението. Онова, което за последно го беше накарало да се почувства странно.

Хао знаеше, че в Китай се произвеждат доста неизвестни опиати, които на практика довеждаха субектите дори и до парализа и беше скроил безкрайно подъл и хитър план - или по-точно беше останал с впечатлението, че правеше точно това, а в същност изпълняваше истинските намерения на Гао Минг. Гао Минг отдавна искаше да влезе на истинските пазари след като отдавна беше приключил с диамантения бизнес - или поне беше преместил своя фокус от него като основен.

След като кацна на летището в Кунминг в провинция Юнан, той се отправи към един от многото градове-призраци на територията на Китай. Между впрочем такива градове се строяха с ясната идея, че внушаваха идеята за живот, просперитет и растеж.

Супер нестандартната идея на Гао Минг беше да се опита да постави под своя контрол точно тези огромни вече отдавна изградени структури. Но Хао не знаеше това. Не знаеше също, че нямаше нищо да уговаря или пък да урежда, защото всичко беше предварително и много, много фино и недоловимо уредено.

Хао нямаше време да разглежда прочутата каменна гора, където човек можеше да се зареди енергийно и която беше една от основните аткракции на Кунминг, защото беше зает с нещо безкрайно по-важно и съществено. Да се срещне с представители на триадите и да ги убеди, че Гао Минг все още влизаше в плановете им. Както и да ги помоли за формално опрощение. Това беше много хитър план, който отново беше по идея на Але.

Все пак за да не привлича внимание, Хао запали една свещ в един от местните будистки храмове. Да, можеше да направи поне това. И малко се поразходи, за да прилича поне на турист.

След като се срещна с представителя на триадата и поговориха за съвместния бизнес.

- Информацията, която имаш е много, ама много специална - отговори представител на групата на Уо, която между другото обединяваше цяла плеяда от триадни семейства, специализирани в най-разнообразни дейности и разпръснати къде ли не. Основното им седалище беше Хонг Конг. - Също трябва да знаеш, че субстанцията е крайно опасна и което може и да не го повярваш, но ние я продаваме без име. Плюс това цялата синтетика на практика доста често е и неизследвана – дори и от нас. Ние приспособяваме продукта по-късно – след предварително тестване от първата група клиенти. И обикновено почти винаги е за износ.

- Без име? - учуди се Хао. - Какво искаш да кажеш? Как да знаят клиентите какво да купуват?

- Тези, които искат, знаят - обърна се към него Дуан. - Но я ми кажи първо откъде наистина имаш тази информация? Твърдиш, че твоят шеф Гао Минг, когото аз не познавам, но съм чувал името му все пак, е бил наясно какво ще продаваме още преди изобщо да го произведем.

- Гао Минг знае всичко - тихо промълви Хао. - И не само това. Предлага равностойно партньорство и изграждане на огромна автономна логистична база тук в Китай.

- И къде ще бъде тази база? - леко иронично се обади Дуан въпреки че уважителният му тон не беше нарушен дори и за секунда.

- Спомни си, че когато китайското правителство имаше планове да разширява държавата, бяха изградени много градове-призраци и някои от тях се ползваха със специален статут и дори не бяха населени, въпреки предлаганите облаги като образование и прочие. И все пак се намират на доста ключови и изолирани места с относително лесна връзка до големи административни центрове. Първоначално, още докато изграждаха някои от тях, имаха определени очаквания - искаха да се справят и с повишаващото нарастване на населението. Искаха хората сами да се отправят натам. Всичко това беше една огромна и на пръв поглед далновидна инвестиция в бъдещето...

- Можеш ли да бъдеш по-конкретен? - погледна го с повишен интерес представителят на триадата.

- На практика близо до Ордос, който е най-големият град-призрак, има разкошно - нека да го наречем имение въпреки че не е точно това. Там има футуристична двуетажна сграда и прекрасна ограда. Все едно си в Дивия Запад. Но оттам ще тръгва всичко - или по-точно ще минава. Гао Минг желае това. По-късно може да изградим и други логистични центрове. Тъй като наоколо няма живот, по-късно ще закараме изкопна техника, която умело да изгради огромни подземни съоръжения под самото имение, а ние ще подсилим почвата от пропадане чрез инжектиране на течен цимент и други примеси. Така дискретността ще бъде пълна, а организацията и комуникационната свързаност – безупречна.

- Закъде ще пътува стоката? - поинтересува се Дуан, който усещаше огромния и брилянтен замисъл.

- Има ли значение? Навсякъде по света! Може дори и за най-големите картели… Навсякъде, където има платежоспособно търсене. И най-вече - навсякъде, където има възможности за истинска експанзия.

Хао предаде на Дуан цели два милиона долара. Бяха много пари, но тъй като битката в мегакорпорацията беше започнала, Хао знаеше, че скоро тези пари можеше и да не струват нищо – но логистичната база трябваше да бъде завършена. Гао Минг отдавна беше пресметнал следващите фази от своя план. В Австралия възможностите за развитие се изчерпваха бързо.

- Това е само малък първоначален подарък - само за това, че сме се срещали. Дори и да се откажеш, парите остават за теб. Но си помисли - можем да изградим един цял нов свят, където сюрреализмът да... - продължи Хао. – А и отдавна живеем в дигиталната ера, каквато и рецепта да ползвате, тя лесно ще може да бъде сменена и пласметните пунктове може дори да продават писалки за писане.

- Разбирам - усмихна се Дуан. - Ако си сериозен, можем още отсега да се отправим към мястото.

- Не. Прекалено рано е - поклати глава Хао, - Гао Минг иска да бъде сигурен, че неговото предложение ще бъде наистина и безапелационно прието там, където има нужда от него. Само така ще има благоволението да даде съгласието си. Иска пълно сътрудничество.

- Добре - отвърна Дуан, - ще имаш отговор след три дни. И ще направя всичко възможно да е положителен!

Двамата си стиснаха ръцете. И се разделиха. Бяха се срещнали като напълно непознати и се разделяха като такива. Но интересите им съвпадаха.

Скоро стана ясно, че Дуан беше свършил добра и сигурна работа. Лидерите на групата Уо бяха разбрали, че това предложение беше бъдещето и шанс за собственото им оцеляване. Да, те продаваха стоката си по подобни канали и на занижени цени, но на практика логистичната база правеше физическия трафик напълно непредсказуем и дори невидим. Така много от триадните групи щяха да променят своята идея изобщо за думата сътрудничество. Всичко щеше да стане ефирно и недоловимо.

За да стигнат до Ордос, трябваше да минат през големи мегаполиси като Чонгчинг, а също през Чънгду и Сиан. Планините бяха опасна зона – не за друго, а защото тук Хао беше сам, а Дуан беше на своя територия. Градът навремето беше издигнат с надеждата да даде нов тласък в развитието на тази огромна държава, но впоследствие нещата се бяха развили по друг начин. Този пуст мегаполис беше удивително добре поддържан и приветлив – сякаш щеше да се изпълни с живот във всеки един момент! Сградите бяха в преобладаващо червеникав цвят с доста приятелски фасади. Честно казано, все едно беше излязъл от приказките. Да, той идваше от Австралия и никога не беше стъпвал на територията на тази държава. Когато пристигнаха на мястото, установиха, че въпреки красотата си и сградата, която като че ли по поръчка беше изградена в стил архитектурен брутализъм, наоколо изглеждаше доста запуснато и тихо.

Това мълчание порази Хао. Той знаеше, че там в дълбочината на съзнанието си беше очаквал нещо различно – но тук беше изключително мъртвило и все пак идеалното място за бъдещото им сътрудничество.

Скоро Дуан докара съвсем дискретно изкопните машини и започнаха подземните изкопи. Изградиха четириетажна лаборатория, където имаше и огромни подземни складове, а също и три тайни подземни тунела, които водеха далеч в планините – може би поне на около петнадесет километра оттук, а и столичния град не беше чак толкова далеч.

Дуан оцени Гао Минг и осъзна – той не беше човек, а демон… Никой не би могъл да направи толкова умел и печеливш ход. Да рискува, докато всъщност друг си залагаше главата.

При пълна свобода те можеха да изградят нещо огромно, а след завършването на изкопните работи, което продължи само три седмици… да започнат с така желаните съоръжения.

Всичко се случваше по план. Гао Минг беше използвал Хао и чрез Дуан и хората зад него, имаше някаква форма на контрол върху над една дузина триадни семейства. Следващата част беше изграждането на егрегорния дух – мнозина бяха подходящи, но Гао целеше да насочи обработените жертви към обекта на своята крайна цел.

- А може би просто мегакорпорацията създава нещо като изкуствено измерение, в което да протекат нужните й дискретни събития и после го затваря. И затова Хироюки реално не може да се отдели от екраните – изказа опасенията си Дуан, който беше много, много умен.

- Това може да обясни нещата, но само донякъде – промълви Хао. – Мисля, че вечно от вниманието ни нещо все ще се изплъзва. И все няма да е както трябва да е!

Вече бяха получили сериозни поръчки не само от Колумбия, но и от Мексико и цялата синтетика, която досега пътуваше през различни места, щеше да стане напълно незабележима и неуловима.

- Каква е мечтата ти? - попита го веднъж Хао, докато работеха усърдно по довършителните работи.

- Сутрин като се събуждам искам, да... - произнесе Дуан, - да знам, че животът ми има смисъл. И искам всяка сутрин да се събуждам отново и отново жив.

- Но това е като приказка без край - изгледа го със странно изражение Хао. - Хората все някога умират или поне минават в следващо прераждане. Попадането в този цикъл е кажи-речи неизбежно.

Гао Минг щеше да инвестира огромни средства в поне една дузина различни логистични бази, намиращи се в близост до други градове-призраци. При така създалите се обстоятелства щяха да бъдат нужни твърде много усилия на мегакорпорацията, за да отреже всичките глави на хидрата, която създаваше. Нещо повече в следващите месеци, той изпрати Хао на разузнаване и до други дестинации - призрачни градове имаше и в района на Кунминг - така наречения град Ченггонг, а също и към самия Тиенчедунг - по-известен като китайския Париж. В крайна сметка на територията на страната имаше цели петдесет призрачни града - разполагаше с богат избор.

След завършване на съоръжението, естествено Хао и Дуан си бяха станали много близки. И все пак групата Уо беше отдавна в бизнеса с рекет, наркотрафик и хазарт, така че Хао като представител на Гао Минг беше доста ценен за тях.

Но неочаквано се случи нещо - при едно от многобройните връщания по маршрута някъде из планините Дуан беше умрял. Просто докато шофира. Не беше застрелян. Не беше намушкан с нож или пък с катана. Нито беше пребит. Нямаше следи от някакви инструменти или сечива, с които някой да беше нападнал бронирания му джип от засада. Нямаше следи и от детонация. А и кортежа от две коли, който го охраняваше също не беше забелязал нищо. Приличаше на...

По-старите босове съжаляваха за загубата му, защото Дуан знаеше много тайни - сега ги отнасяше в гроба. Но китайците вярваха в прераждането и знаеха, че ще се върнат отново. Може ми отново тук.

Дуан беше будист. На погребението му нямаше никакви близки, защото той беше сирак, осиновен от мафията. Тъжно, но церемонията по отдаване на почит към Дуан беше само петнадесет минути. Гангстерите се разотидоха, а Хао беше уверен, че сътрудничеството си между двете групировки си остава в сила - независимо от случилото се.

Гао Минг беше уведомен и обеща да прехвърли Тао в континентален Китай в най-скоро време.

Когато Тао пристигна, двамата с Хао се заеха да разследват смъртта на Дуан - макар и етнически китайци се чувстваха чужденци.

- Благодаря ти, че дойде - изказа искрена признателност Хао.

- Отвъд на това да спиш, да се будиш или пък да сънуваш съществуват безброй много планове на съзнанието. Навярно има начин да съществуваш във всички епохи - каза му Тао. - Трябва да видим какво е останало от съзнанието на Дуан!

Двамата се върнаха на мястото на катастрофата. Не след дълго Тао усети фини вибрации.

- Дуан сам е искал смъртта си - обърна се Тао към своя по-млад спътник. - Въпросът е какво е усещал!

- Ами ако просто са искали да изтрият неговия аватар - изказа предположение Хао. - Сигурно е намирал спасение в това. Пък и беше кръгъл сирак. Може пък и самата мегакорпорация скоро да изпадне във тотален колапс и да е решила да замете следите по-бързо.

- Явно е знаел нещо много важно за нея. Ако се поровим, ще го открием със сигурност - не се предаваше Тао, който беше инструктиран от Гао да научи колкото се можеше повече. - Но триенето на аватари може да означава и друго...

Апартаментът в централно Токио, където живееше детектив Юшима - дясната ръка на Хироюки - беше опръскан с кръв. Имаше дори парчета мозък по стените. Атмосферата в жилището беше много подтискаща и странно напомняше на някаква фатална неизбежност. Сюрреализмът беше твърде слаб в сравнение с тази гледка. Зад плътно спуснатите завеси не можеше да се процеди достатъчно светлина, а и детективът живееше на висок етаж. Така че мракът наоколо беше осезаем. Странно беше, но там в този малък апартамент се усещаше особена вибрация. Детективът беше прострелян с Магнум тридесет и осми калибър - това поне гласеше балистичната експертиза. Доста брутално оръжие, но труднопроследимо, защото можеше да бъде закупен отвсякъде.

Някой беше откъснал тестисите на жертвата и мъжествеността му. А после беше дръпнал спусъка. Токените - макар и с елекронна защита - липсваха. Някак странно това напомняше на случая с Древния Гу... Само че той беше умрял от метафизична смърт. В това имаше особена ирония, която само опитното око можеше да забележи.

- Поне нещастникът не се е мъчил много - изказа някакво формално и фалшиво съчувствие разследващия офицер. - Изглежда относително чиста... тоест мръсна работа... погледнете дупката в челото му, драги - обърна се той към колегата си.

- Ще уведомим господин Хироюки - беше отговорът на другото ченге.

А някъде там Гао Минг доволно потриваше ръце - беше лишил основния си опонент от много важен и съществен коз - от неговото разузнаване и дясна ръка. Някакъв неизвестен японски килър беше свършил всичко. По стария начин. В крайна сметка именно Юшима навремето беше дал информация за самия Тодака и като цяло беше играл важна посредническа роля от името на своя шеф за връзката му с Якудза.