Странното чувство на Чунг Хе, че животът е безсмислен и непотребен може би не беше неоснователно - в крайна сметка всички свършваха в канавката. Беше въпрос на време. Защо да не се насладеше поне малко на новите перспективи? Защо да не изживееше последните си дни с достойнство? И все пак трябваше да се върне при Чин Хае, за да докаже, че беше свършил задачата си успешно. Твърде много въпроси и твърде малко отговори. Имаше причина да бъде тук и да прави точно това. Но имаше и друго - дали да не премахнеше Сео Юн собственоръчно? Дали да не разчистеше тези стари сметки, но той беше професионалист и никога не даваше възможност на емоциите си да вземат връх в правилната преценка на ситуацията?

А всичко се развиваше според очакванията на Чин Хае. Старецът беше забелязал необикновената му безпристрастност - може би съществуваха сътрудници с далеч по-голяма проницателност, но Чин Хае определено я компенсираше с невероятно трезвата преценка на ситуацията. Беше истинско постижение, че се справи със Со Сунг по най-добрият начин. Че беше предотвратил опитите на Сео Юн да се отърве от подготвяното му може би справедливо възмездие. Чунг Хе сякаш беше получил онзи метафизичен импулс, заради който беше решил да продължи своята мисия. Може би най-накрая щеше да намери покой?

Какво правеше човек безсмислен и непотребен? Липсата на полза за обществото.

Чин Хае отдавна не беше на онази позиция в организацията на Сео Юн - не притежаваше и статута на Древен. Но знаеше нещо - нямаше да се даде без бой. Нямаше да превие врат пред опасностите - може би трябваше да получи този дар от съдбата. А Чунг Хе знаеше, че нямаше нищо случайно.

Не беше случайно, че се беше срещнал със Чин Хае. Смъртта можеше да приема различни форми. Този път беше се беше въплътила във покойния Со Сунг.

След като реши, че беше по-разумно да прекара нощта в мегаполиса Сеул, той все пак се подсигури. След като кешира двата милиона долара, Чунг Хе се почувства по-спокоен - беше използвал няколко обменни бюра за криптовалута, където таксите бяха относително приемливи. Така вероятността да бъдеше проследен беше много по-малка.

Нощта минаваше доста интересно - имаше странен романтичен нюанс в нощното небе, но Чунг Хе знаеше, че на сутринта трябваше да се връща обратно - защото всеки миг на чакане за него означаваше само по-голяма и сериозна опасност. Ставаше особено странно, защото Чунг Хе усещаше особеното присъствие, което Со Сунг също беше усетил малко преди да умре. Дори и един лишен от статуса си Древен, все пак усещаше някои неща - а Чунг Хе имаше и огромен опит и като гангстер. Явно това нещо или някой го следваше от определено време, жадувайки да го премахне. Не беше особено ясно какви бяха мотивите му, но Чунг Хе осъзнаваше, че играта, в която се беше забъркал беше особена и нямаше право да не бъдеше нащрек. В крайна сметка кешираните пари бяха разделени и внимателно скрити под два различни покрива на къщи в традиционен корейски стил. Къщите бяха хаотично избирани от Чунг Хе. Дори на тази възраст той можеше да се катери като младеж - прокрадваше се с огромна вещина, знаейки че от това зависеше живота му. Да имаше толкова много странни неща, които му се случиха тук. Да, може би след Со Сунг имаше още хора, които също щяха да потърсят възмездие - нямаше как да има гаранция за всичко. В крайна сметка в света на гангстерите нещата бяха свързани. Бяха адски свързани. А Чунг Хе се беше намесил в тези странни интереси, напълно осъзнавайки последствията от всички тях. Да, нощта беше дълга. Не беше невъзможно да има изненади отнякъде.

Разбира се, самият доктор Сунг Хо му беше казал открито, че ако имаше някакви други органи в бъдеще можеше да му ги предава. Беше показал, че беше отворен към сътрудничество, но Чунг Хе се съмняваше, че подобно нещо щеше да се случи.

Той беше достатъчно благоразумен - беше видял истинската морга, която беше подземната клиника на Сунг Хо - човек трябваше да има изключително самообладание, за да бъде на място като това. Имаше някои странни неща и в самото поведение на Сунг Хо - беше странно и особено, защото докторът беше особняк. Дори на Чунг Хе му се стори ненормално как човек като Чин Хае можеше изобщо да има вземане-даване с такъв като доктора. Не че нелегалните трансплантации бяха шокирали Чунг Хе - тъкмо напротив. Но той усещаше, че това сърце беше предназначено за някой специален клиент - за някой, с когото щяха да бъдат метафизично свързани занапред. Странно и неизбежно, но в крайна сметка дълговете си бяха дългове и трябваше да бъдат платени - а Чин Хае беше решил да направи това накуп.

Нишките на съдбата бяха странни и необясними - нищо в живота не беше такова, каквото изглеждаше. Чунг Хе обаче беше свършил всичко перфектно - подобно на Чин Хае.

Намери си евтин хотел в Донгдаемон и прекара нощта. Хотелът беше в относително традиционен стил, но това даваше възможност и на евентуални похитители да стигнат по-лесно до Чунг Хе. Все пак той беше облечен невероятно скромно и беше на възраст - така че едва ли би привлякъл вниманието на някой случаен. На сутринта - много преди зазоряване отиде да провери скривалищата за парите. Намери пари само в едното, а в другото нямаше нищо. Реши, че все пак някой може би щеше да ги върне. Едва ли го беше следвал само заради тях - иначе досега да го беше премахнал. И не се излъга. Почака един час, два часа и отново отиде да провери мястото. Този път всичко беше там. Имаше и малка бележка с едва забележимо надраскани букви "Трябва да ми помогнеш!"

На Чунг Хе му беше малко трудно да осъзнае кой можеше да го моли за помощ - не дължеше нищо на никого. И никой не му дължеше нищо. Все пак до окончателното освобождаване на хотелската стая имаше още няколко часа и Чунг Хе спокойно можеше да пренесе средствата и там, но може би точно това беше целта на непознатия - тази своеобразна шега може би беше просто примамка, за да получи и другите пари. Все пак можеше да се сметне за хитър ход.

Чунг Хе беше изправен пред дилема. Ако тръгнеше посред бял ден, губеше прикритието на нощта, но ако останеше, щеше да научи тайната, която изглеждаше да е жизнено важна.

- Ще тръгна призори - каза Чунг Хе. - Но нещо ми казва, че това няма да приключи просто така. Дано не е номер на самия Чин Хае, който да се опитва да ме премахне, за да вземе парите.

И все пак знаеше, че вероятността да бъдеше той, беше малка. Чин Хае имаше милиони благодарение на продадените оризища на Чунг Хе. Да, сега му възстановяваше средствата - и все пак нещо не се връзваше. Чунг Хе нямаше причини да се съмнява в Чин Хае. Затова реши да разкрие тайната. Може би беше свързана и със самия него.

Все пак около доктор Сунг Хо явно се въртяха доста и разнообразни интереси. Имаше логика да остане още малко и да се справи със тази неочаквано появила се задача.

След като заспа - в съня си сякаш усети, че някакво хладно острие се прокрадваше към гърлото му. Тогава с недоловимо движение натисна копчето на химикална пистолет, която простреля нападателя в корема. Макар и почти спящ, Чунг Хе се завъртя и умело постави възглавницата между своя врат и ножа на нападателя. Това трябваше да го обърка - поне малко и натисна копчето повторно. След вторият изстрел нападателят се свлече на земята, облян в собствената си кръв. На лицето му имаше странна лисича маска. Приличаше на японска. В японската митология съществуваха така наречените йокаи - зли духове с божествена форма, които имаха навика да живеят сред хората.

Чунг Хе неумолимо се насочи към малък пистолет Браунинг, който държеше под ръка. Оръжието беше шестзарядно с един куршум в цевта, но беше достатъчно да приключи неизвестния нападател. Да беше странно. Много, много странно. През дъските на хотела сякаш се процеждаше някаква странна аура.

- Кой си ти? - попита тихо Чунг Хе. - Кой те изпраща?

- Аз съм Чун Джа - започна непознатият, - изпраща ме Алиф.

Чунг Хе вътрешно сякаш щеше да се усмихне, защото Чун Джа на корейски език означаваше пролетно дете или дете на пролетта, което правеше алюзия за невинност и чистота, а лежащият насред спалнята му в локва кръв непознат беше всичко друго, но не и невинен. Или поне така изглеждаше.

- А, не си ли Древен? - запита го направо Чунг Хе, усещайки че непознатият можеше да умре всеки един момент. Кръвта му все пак изтичаше.

- Аз знам къде да намериш Алиф - каза непознатият и замълча завинаги.

Чунг Хе трябваше да се отърве от трупа - не беше приятно, а и се беше регистрирал в хотела - макар и с фалшиви документи. Да, нощта започваше лошо. Или по-точно завършваше лошо. Но поне името на Алиф се очертаваше като решението на загадката. Сигурно Чин Хае щеше да бъде доволен да чуе това.

Чунг Хе огледа лисичата маска. После я сложи върху лицето на непознатия. Не искаше да гледа сгърченото му от болка мъртвешко лице. Изчисти кръвта от стаята. Омота трупа в одеяло и го изхвърли в задния недобре осветен двор на хотела. Щеше да има два-три часа да стигне до реката, където щеше да го изхвърли. Но трябваше някакъв транспорт, за да стигне дотам. Нае една кола. Беше омотал тялото много добре и се молеше да не прокапе.

Колата беше без шофьор и се управляваше сама. Всъщност тези услуги бяха въведени в Южна Корея преди повече от четвърт век. Така че Чунг Хе нямаше да си губи времето да обяснява излишно. Колата караше относително бавно, но скоро стигнаха реката. Сякаш в далечината имаше някакви минувачи. Чунг Хе изчака малко и взе трупа. След като го смъкна до скалистия бряг на реката, сложи два средно едри камъка и го завърза добре. След това го изхвърли навътре. Щеше да минат поне две-три денонощия, докато тялото изплуваше някъде, ако изобщо изплуваше толкова скоро. Дотогава Чунг Хе щеше отдавна да е напуснал Сеул, а най-вероятно щеше и да е приключил срещата с Чин Хае. Единственият свитедел на всичко беше бледата луна. Чунг Хе се върна, оглеждайки се внимателно за случайни минувачи, след това влезе обратно в колата и зададе курс до Мемориала на Корейската Война. По-късно взе втора кола, която да го изведе извън Сеул. А оттам насетне Чунг Хе си нае трета кола в Бусан, която направо да го откара в относителна близост до Хадонг. Най-вероятно Чин Хае вече го чакаше.