Чунг Хе спря в относителна близост до Хадонг, плати на шофьора и го изчака внимателно да се отдалечи. Предстоеше му да измине няколко километра. Все пак първата кола, която беше взел в Сеул, беше без шофьор, а после беше сменял методично превозните средства - едва ли някой щеше да го помни. Нямаше нужда да поема излишни рискове и да влиза направо в селото, заедно с шофьора. Надяваше се, че лицето му изглеждаше толкова невзрачно, че онзи едва ли го беше запомнил. Ръмеше ситен дъжд, а калта наоколо определено беше нещо неприятно.

- Такъв е и животът - пълен с кал - каза Чунг Хе. - В крайна сметка може и да ме очаква.

Чунг Хе мина следващите няколко километра, като от време на време хвърляше погледи зад гърба си. Може би все пак за тези два-три дни, откакто го нямаше, нещо се беше случило. Може би го дебнеше някаква засада или пък някакви сътрудници на Со Сунг, които бяха пратени след него. Чунг Хе допускаше, че Со Сунг беше достатъчно високо в йерархията - така че не беше изключено да дойде и още някой.

- Все пак доктор Йонг ще получи всичко - да, човек трябва да си плаща дълговете - каза Чунг Хе.

Продължи да върви и скоро стигна в селото. Беше адски тихо. Огледа се още веднъж и се запъти точно към къщата, където смяташе, че го очакваше Чунг Хе. Все пак ръката му се навърташе близо до пистолета.

Селото беше тихо, но имаше нещо, което накара Чунг Хе да се замисли сериозно - онзи странен непознат, когото той беше премахнал в хотелската стая не беше ли нишката, която можеше да спаси самия Чин Хае. Сега той като цяло беше със статут на изгнаник и персона нон грата за гангстерските кланове. Ако той научеше нещо, че все пак местонахождението на Алиф е известно и на практика осъзнаеше как можеше да използва този извънредно силен коз - то това променяше сериозно нещата. Имаше и още нещо - въпреки че Чин Хае беше върнал дълга си към стареца - някъде там у Чунг Хе все пак оставаше подозрението, че като цяло и на практика може би той му беше свършил мръсната работа, както самият Со Сунг беше станал жертва на това да изпълни дълга си към покойния Дак Хо. Затова Чунг Хе реши преди да влезе окончателно в къщата, да скрие парите на сигурно място. Може би Чунг Хе щеше да го нападне - може би дори щеше да му хрумне да прибере цялото богатство само и единствено за себе си. Въпреки това още в Сеул Чунг Хе беше взел някои мерки - например той се беше поинтересувал от свои доверени хора, които дори не го разпознаха, защото се представи като един от новите сътрудници на една от гангстерските фамилии - въпреки възрастта си и получи някои откъслечни сведения за Чин Хае. Усещането в атмосферата беше специфично - в крайна сметка каква беше разликата между страха и ужаса? Страхът те мотивираше да действаш, а ужасът сковаваше съзнанието ти, превръщайки те в жертва. Спомни си и окървавеното лице на непознатият с онази странна маска с форма на лисица - която представляваше демон йокай. На японски език я наричаха китсуне. Тези демони бяха персонификация на интелигентност, дълголетие и магически сили. Да, беше странно защо нещата се подреждаха така - сякаш пътуването до Сеул беше просто мимолетен миг, но той трябваше да се върне. Беше обещал. Беше дал клетва. И щеше да изпълни казаното.

Саковете, в които носеше парите, бяха непромокаеми и той зарови всеки един от тях под каменните огради, които минаваха между къщите. Парите не бяха надълбоко - не повече от две педи дълбочина. Дъждът щеше да заличи следите. След това Чунг Хе остави белег, който само той щеше да познае. Изчака до окончателното падане на нощта. Беше работил в почти непрогледен мрак, но беше запазил самообладанието си. Дъждът изми калта от ръцете му. Чунг Хе пазеше оръжието си сухо, за да не би да се случеше нещо непредвидено. След като приключи, изчака още малко и влезе в точната къща.

Отне му малко време, за да се ориентира - може би част от секундата. Все още Чунг Хе беше стара лисица и добре можеше да се справя в екстремни ситуации. Той знаеше, че не физическата сила е определяща, а нивото на съзнание. То определяще и реалността, в която всеки живееше, но според Китайското Дао то беше и ефективен начин за манипулация, която по много фин и почти неосезаем начин се постигаше контрол и върху начина, по който живееха останалите.

Чунг Хе си каза, че не вижда самия Со Сунг - явно Чин Хае го беше заровил. Определено не си беше губил времето. Усещаше особени вибрации във вътрешността на къщата.

- Тук съм Чин Хае - каза Чунг Хе. - Завърнах се. Точно според уговорката.

Но никъде не се виждаше и следа от Чин Хае.

В къщата беше напълно тихо. Все едно нямаше абсолютно никой. Беше странно. Беше наистина странно. Чунг Хе беше готов да извади своя Браунинг, ако нещо се объркаше. Тогава отиде до съседната стая и видя Чин Хае - паднал по очи.

На гърба му имаше бележка "Предателите не живеят дълго."

Кръвта се стичаше от главата му - явно беше умрял мъчително, страдайки като куче. А също може би неговият похитител не е бил съвсем наясно за Чунг Хе - иначе най-вероятно вече щеше да е мъртъв.

Чунг Хе се вгледа в мъртвите му очи - те бяха отворени.

- Сякаш е искал да ми каже и още нещо - каза тихо Чунг Хе. - Но какво?

Дали това беше дело на Алиф или пък на някой друг беше доста трудно да се каже? Не беше толкова очевидно и да се потвърди времето на смъртта. Кръвта беше отдавна съсирена и изсъхнала.

Но беше почти очевидно, че имаше следи от дълга и продължителна борба - от борба, която е била на живот и смърт.

Като бивш Древен Чунг Хе си спомни, че когато една душа умираше, се раждаше друга. Това беше според Китайското Дао. Но смъртта на пратеника, който знаеше нещо за Алиф, може би беше предизвикала обратната реакция и беше станала причина за кончината на самия Чин Хае? Да, смъртта определено имаше свои закони.