Чунг Хе спря в относителна близост до Хадонг, плати на шофьора и го изчака внимателно да се отдалечи. Предстоеше му да измине няколко километра. Все пак първата кола, която беше взел в Сеул, беше без шофьор, а после беше сменял методично превозните средства - едва ли някой щеше да го помни. Нямаше нужда да поема излишни рискове и да влиза направо в селото, заедно с шофьора. Надяваше се, че лицето му изглеждаше толкова невзрачно, че онзи едва ли го беше запомнил. Ръмеше ситен дъжд, а калта наоколо определено беше нещо неприятно.
- Такъв е и животът - пълен с кал - каза Чунг Хе. - В крайна сметка може и да ме очаква.
Чунг Хе мина следващите няколко километра, като от време на време хвърляше погледи зад гърба си. Може би все пак за тези два-три дни, откакто го нямаше, нещо се беше случило. Може би го дебнеше някаква засада или пък някакви сътрудници на Со Сунг, които бяха пратени след него. Чунг Хе допускаше, че Со Сунг беше достатъчно високо в йерархията - така че не беше изключено да до ...