Голямата черна птица, почти невидима на фона на нощното небе, се плъзна плавно във въздуха, хвана се с крака за протегната ръка и прибра крилата си в едно плавно движение. Мъжът се намръщи леко:
– Закъсня.
– Гра! – запротестира гарванът.
Част от самия него беше в птицата и дори след толкова много години, той не беше сигурен дали говори сам на себе си или съзнанието на птицата все още съществуваше. Нямаше да разбере отговора на този въпрос, докато не прибереше този фрагмент обратно. Зачуди се дали и тогава част от него винаги щеше да копнее да бъде гарван. Той поклати глава и даде на птицата малка бисквитка, която тя лакомо излапа, и спря инстинкта си да погали животното. Струваше му се неуместно.
Мъжът сви ръката си, така че гарванът да е директно пред лицето му и се концентрира. Спомените на птицата от последните няколко часа нахлуха в ума му и се наместиха удобно до неговите собствени. Физически контакт не беше необходим и дори големи разстояния не бяха проблем, но близостта помагаше ...