Ка‘Раим проследи как Чарли провери ноктите си, които бяха чисти, въпреки че ръцете му не бяха, и прибра кърпичката в джоба си.
– Какво правиш тук? – изръмжа убиецът.
– Знаеш, че съм ти почитател! – отвърна мошеникът. – Обожавам да гледам как работиш!
Убиецът въздъхна. Не беше сигурен защо търпи държанието на Флетчър.
– Целият свят се страхува от мен, освен най-големия глупак в него. – каза Сам с насмешка.
– Те не те познават! – възрази Чарли.
Убиецът усети как крайчетата на устата му се подръпват леко нагоре, въпреки че не беше сигурен защо. Чарли му се хилеше самодоволно.
– Наистина, какво правиш тук? – попита Ка’Раим.
– Доставям съобщение. – отговори мошеникът и скочи в стаята. – Захир си иска услугата. – продължи той, разтягайки се все едно се беше схванал от седенето на перваза.
Още когато го направи, Ка’Раим знаеше, че е лоша идея да даде позволение точно на Чарли да използва името му по какъвто начин прецени. Все пак не предполагаше, че мошеникът е толкова глупав да обещае услуга ...