Елизабет седеше на ръба на малък фонтан в центъра на площад, по който се разхождаха шарени фигури. Силуети на хора, осъзна след малко, но когато се опита да се фокусира върху някой, не успя да различи каквито и да е черти. Просто размазани петна, които се движеха бавно по белите улици под сянката на високи дървета.
Цялата обстановка й напомняше на някой сън – нищо не беше съвсем солидно и истинско. Ако погледнеше за миг настрани, цветовете на къщите се променяха или пък изведнъж от нищото се появяваше каруца с измити очертания, сякаш рисувана с акварели.
Единствено хладът от фонтана усещаше истински. Чувстваше как пръските охлаждат напечената й от слънцето кожа, изкушавайки я да потопи ръка в студената вода, само че не беше дошла тук за това. Където и да беше това „тук“. Определено не беше тъмното място с кръга светлина, но въпреки това Лизи знаеше, че това не е обикновен сън.
– Къде си? – попита и се огледа, мъчейки се да забележи черните очертания на силуета сред тълпата.
„Тук.” – гл ...