Четири месеца и седемнадесет дни. Толкова прекара Елизабет в съня.
Или поне така й каза Франк, защото тя нямаше как да е сигурна. На моменти времето летеше, а друг път, особено накрая, се влачеше като гъст сироп.
Половината мина в изпробване на оръжия и в техники на ръкопашен бой и самозащита, докато намерят онези, които най-добре й прилягаха. И двамата стигнаха до заключението, че Лизи едва ли ще дръпне още метър на височина и никога няма да бъде сто килограма чист мускул. Може би ако ядеше фантоми, щеше да е по-силна от обикновен човек, но ако се изправеше срещу друга Сянка или обладан, битката пак щеше да е неравностойна. Затова се концентритаха върху бързината. Или „мушкай и бягай“, както Франк обожаваше да повтаря, само защото я караше да се чувства неудобно. В крайна сметка се спряха на оръжията, които той предложи в началото – рапира, две палки и, за негово безкрайно съжаление и недоволство, нож.
Тренираха и атма. Макар да се научи да пали атеша, без да го кара да експлодира на ...