Беше загубил доверието й. По-лошо – беше я наранил. Нажеженият нож в гърдите му се завъртя, като си спомни как се опитваше да сдържи сълзите си. Но беше много повече от това – тя искаше да скрие чувствата си от него. Както бе правила с баща си. Както правеше с Калахан и Франк. Но не и със Сам Казра. Не и досега.
Чарли му беше казал, че ще стане така. Трябваше да го послуша още първия път, но се боеше, а сега май вече беше прекалено късно. Естествено, нямаше кой друг да обвинява, освен себе си. Той я беше довел тук. Беше го направил инстинктивно – просто искаше да я скрие и да се погрижи за нея. На някакво ниво обаче трябваше да е осъзнавал какво ще се случи. Елизабет не беше глупава и това ставаше ясно за всеки, който прекараше повече от минута с нея. Сам не беше свикнал да се чуди какво ги върши подсъзнанието му, защото до преди да я срещне, не можеше да се каже, че изобщо е имал такова. Всичко беше планирано и под контрол. Определено не му се беше налагало да се чуди дали не го сабот ...