Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – поправи я невъзмутимо и отново я притегли към себе си, демонстрирайки й съвсем нагледно думите си.
– Не, благодаря! – изцвърча Елизабет. Отвъд възмущението й, Сам чу смеха в гласа й. Направи жалък опит да го избута, после да се отскубне, а накрая отново понечи да го цапне с бъркалката. Той й я взе и я вдигна високо във въздуха със злорада усмивка. – Сам! Това въобще не е честно!
– Остави го. Грозен е, тъп е – ръста е единственият му плюс. – дойде гласът на Чарли от вратата.
Казра го бе чул, когато влезе, но за Елизабет появата му беше поредното изненадващо промъкване на убиец. Сам осъзна колко всъщност се беше преструвала, че иска да се отърве от него, когато лицето й внезапно пламна и тя много л ...