Напуснаха кабинета скоро след това. Чарли постави обратно бариерата и след като успя да го убеди, че няма нужда от придружител до стаята си и ще загазят страшно, ако я хванат с него, той си тръгна.
Лизи не беше толкова предпазлива на връщане, отколкото на отиване, но въпреки това се стараеше да не бъде видяна от стражите. Неминуемо те щяха да кажат на Сам, а той щеше да й зададе въпроси, на които не можеше да отговори. Това, изглежда, беше лайтмотивът на живота й в момента, помисли си мрачно.
Усиленият й слух долови стъпки и тя инстинктивно се прилепи по-плътно до стената. Инстинктът също така й нареди да се заслуша по-сериозно.
През нощта стражите патрулираха по двойки. Лизи можеше да ги чуе как обикалят с меките си ботуши. Стъпките идваха от един човек, който се стараеше да не вдига шум, но твърдите му подметки отекваха по каменните коридори.
Някой друг се прокрадвашe в храма.
Пулсът й се ускори и тя затича към шума, без да се притеснява дали стражите ще я видят. Сви по един коридор, ...