Сам заръча на Заян да се връща на поста си, преди двамата с Лизи да се качат до стаята на Гюлфан. Макар и видимо разочарован, че няма да може да задоволи любопитството си защо търсят Отговорника на пансиона посред нощ, стражът изглеждаше повече от доволен да престане да бъде пробождан между плешките от гневния поглед на началника си. Елизабет, от своя страна, започна да вижда проблем с плана им, докато вървяха в притихналия коридор.
– Той ще крещи. – каза тихо на Сам.
– Не и ако го убия много бързо.
Лизи се зачуди разсеяно кога подобни разговори бяха спрели да я тревожат.
– Искам първо да се убедя, че е правилният човек, Сам.
– Прекъсна ни. – заяви. – Ще умре.
– Сам. – изгледа го косо тя.
– Заслужил си го е. – избуча й и сложи ръка на дръжката: – „Стой близо до мен. Имам магическа бариера, под която да си вика.“
Сам я изчака да си сложи маската със сребърен филигран на лицето, след това нахлу в стаята на Гюлфан. Сенки задушиха светлината на атеша, Елизабет чу началото на вик, а след то ...