10 мин за четене
Шест месеца по-късно
Чарли вървеше сред административната зона на града, оптимистично кръстена Вимис на Богинята на справедливостта и на някои места – светлината. Може и да имаше някоя гилдия, която да следва повелите на Богинята, но досега мошеникът не бе попадал на нея, затова и не почувства никаква вина, когато забеляза червендалестия мъж с множеството пръстени да излиза от Гилдията на търговците, и по-точно – когато забеляза пълната кесия с пари на кръста му. Докато минаваше пред стълбището на внушителната двуетажна сграда с красивите й мраморни колони отпред, Чарли прошепна тихо. Потисна облекчена въздишка, когато атмата се отзова на молбата му, връзките на кесията се отхлабиха и през отвора една след друга лъскави сребърни сиглои се понесоха към собствения му джоб.
Внезапно усети вибрация във въздуха около себе си. Изпсува и се опита да прекъсне заклинанието. Щом усети намерението му, атмата избухна в порой разноцветни искри над главата му. Усещането за метала на монетите се изгу ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse