Елизабет не знаеше как, но още преди да се обърне, знаеше, че той е там. Може би беше височината, към която Чарлс бе насочил поглед, може би беше начинът, по който цялата настръхна, но изобщо не се изненада, когато видя мъжа от странноприемницата.
Богове, наистина беше огромен. Финиан едва му стигаше до рамото и изглеждаше като недохранен юноша в сравнение, но въпреки това тя се притисна в него. Недоразвит или не, страшник или не, Калахан можеше да използва магия и имаше сабя, чиято дръжка вече стискаше, готов да я извади, а непознатият вървеше към тях, впил немигащ поглед право в нея. Устата му пак се изкриви в онази ужасна гримаса, разкриваща заострените му кучешки зъби, и Лизи без капка срам се скри зад гърба на Финиан.
Чарлс, от своя страна, пристъпи към гиганта с любопитно, леко смутено изражение. За ужас на Елизабет дребният мъж протегна ръка към лицето му и сръга с показалец бузата му на сантиметър от единия остър кучешки зъб.
– Какво ти има на лицето? – попита “търговецът” с ра ...