Елизабет не знаеше как, но още преди да се обърне, знаеше, че той е там. Може би беше височината, към която Чарлс бе насочил поглед, може би беше начинът, по който цялата настръхна, но изобщо не се изненада, когато видя мъжа от странноприемницата.
Богове, наистина беше огромен. Финиан едва му стигаше до рамото и изглеждаше като недохранен юноша в сравнение, но въпреки това тя се притисна в него. Недоразвит или не, страшник или не, Калахан можеше да използва магия и имаше сабя, чиято дръжка вече стискаше, готов да я извади, а непознатият вървеше към тях, впил немигащ поглед право в нея. Устата му пак се изкриви в онази ужасна гримаса, разкриваща заострените му кучешки зъби, и Лизи без капка срам се скри зад гърба на Финиан.
Чарлс, от своя страна, пристъпи към гиганта с любопитно, леко смутено изражение. За ужас на Елизабет дребният мъж протегна ръка към лицето му и сръга с показалец бузата му на сантиметър от единия остър кучешки зъб.
– Какво ти има на лицето? – попита “търговецът” с равна доза недоумение и загриженост.
Мъжът премести немигащия си поглед към Флетчър, а после бавно повдигна ръка и докосна същото място, оглеждайки пръстите си след това, сякаш очакваше да намери кръв по тях. И всичко това, без да спре да се зъби. Лизи едва потискаше желанието да нареди на русокосия да се махне от него веднага.
– Нищо – заключи накрая. Гласът му беше точно толкова плътен и дрезгав, колкото тя бе очаквала да бъде.
– Не по лицето ти, на лицето ти! Защо се зъбиш така?
– Не се зъбя.
– А какво си мислиш, че правиш? – попита Флетчър бавно, след което побърза да добави: – С устата си?
Мъжът най-накрая премига – бавно, сякаш трябваше да положи съзнателно усилие.
– Усмихвам се.
Елизабет неволно издаде задавен звук, с което отново привлече вниманието му върху себе си.
Финиан се премести малко по-напред, все едно се опитваше да я защити от внезапния интерес, а погледна на Чарлс се стрелна от нея към огромния мъж и обратно няколко пъти с недоумение, все едно се чудеше какво да направи. Най-накрая се втренчи в него и започна да го хока като баба непослушното си внуче.
– Как не те е срам да ме излагаш пред нови клиенти! Защо веднъж не се опиташ да се държиш като човек, ами само правиш глупости! Кой те е учил тебе да се усмихваш? Ти огледало нямаш ли да се ви…
– Флетчър, кой е това? – прекъсна тирадата му Калахан.
Търговецът се обърна и без да гледа, посочи с цяла ръка към големия мъж, който въобще не беше променил изражението си, въпреки излиянието на Чарлс.
– Това е моят добър приятел К…
– Сам Казра – прекъсна го исполинът.
Флетчър го погледна, сякаш за първи път чува името, но Казра не реагира, освен устата му отново да се изкриви в “усмивка”.
– Сам Казра – потвърди търговецът – Моля да го извините – продължи Флетчър със снизходителен жест. – Сам е бивш войник и е малко… бавен. Удрян е по главата.
След недоумяващия поглед на Лизи и Фин търговецът явно реши, че е най-добре да разкаже историята.
– Преди години пътувахме с керван и Казра беше един от новоуволнилите се войници, които бяхме наели за охрана. Знаете как е, търговските кервани винаги са били цел на свирепи бандити, особено след като Хайрани затвори вратите си за чуждестранна търговия и само малка част от нас успяваха да се промъкнат в страната със стоката си, благодарение на не малко… подаръци към достойните войници на граничните фортове. Този керван за съжаление попадна в засада. Преминавахме през тесен проход и изведнъж – бандити! Мръсниците ни бяха обградили и избиха почти всички търговци и войници в кервана, но Казра повали поне десет от тях. Би се като демон! – търговецът леко се прокашля и след малко продължи. – Спаси живота ми в този злополучен керван преди години. Бих се срещу трима наведнъж, но за лош късмет се спънах в тялото на един от другите разбойници, които бях промушил преди малко и паднах назад. Казра бързо обезглави бандита, с който се биеше и се втурна към тримата ми нападатели. Сряза единия през гърдите, втория остана без ръка, а третия – промуши през сърцето. За жалост, тези не бяха последните трима и последния бандит заби боздугана си отзад в главата му. Разби черепа му и кълна се, половината му мозък изтече тогава. Аз успях да се изправя и се справих с мошеника, Някак си успях да превържа главата му и да спра кървенето, но от тогава никога не е бил същия. От тогава и най-добрите приятели на Сам са конете. И, естествено, аз. Никога няма да забравя това, което направи той за мен и винаги ще съм му благодарен и ще се опитвам да се грижа за него.
Лизи все още се боеше от Казра, а ако се съдеше по начина, по който Финиан държеше ръката си в близост до сабята си – и той не му вярваше особено, но в момента и тримата носеха абсолютно еднакво изражение на недоумение. Момичето се опомни първо, или поне достатъчно, за да каже:
– Аха.
– Какво изобщо каза току-що, Чарли? – попита го Сам с някакво уморено примирие, все едно му се налагаше да се занимава с търговеца всеки ден.
– Можеше да се е случило така! – каза Чарли – Трябваше някак си да убедя собственичката да те вземе за коняр, не само за метач на дворове. Трябваше да й видиш изражението, когато й разказвах как на практика можеш да си говориш с добичетата и как си убедил разгневен кон да слезе от покрива на конюшнята и да се прибере сам в заграждението си! Щях да й кажа също, че сам си е сипал сено, но мисля, че това щеше да я накара да се осъмни в автентичността на историята – намигна му Чарли с конспираторска усмивка.
Маниерът на търговеца отново се беше променил до неузнаваемост – този път изглеждаше напълно отпуснат и говореше без престореността и любезността, но напълно убедено във всяка дума, която излизаше от устата му. Лизи и Фин го гледаха с изражение на шок, несигурни какво да мислят за него. Сам изръмжа.
– Виждате ли, казах ви, че много се занимава с коне! Дори ръмжи като тях!
– Конете не ръмжат – каза тихо Лизи, осмелявайки се да рискува още някое излияние.
– Естествено, че ръмжат, това са бойни коне! – отвърна Чарли с възмущение.
Наистина ли Елизабет беше обещала услуга на този човек? Калахан се прокашля и явно решавайки, че Казра е по-нормалния от двамата с Флетчър, се обърна към него:
– Вие сте новия коняр?
– Да.
– Изпреварихте ме. Надявах се аз да заема тази позиция – каза с добронамерена усмивка страшникът.
Казра само продължи да го гледа вторачено. Поне вече не се „усмихваше“.
Чарлс се прокашля:
– Казра, говорили сме за това. Когато хората си говорят с теб, не можеш просто да спреш – обърна се към Финиан, видимо приел първата персона, която беше показал – Извинявам се за поведението му. Макар историята, която споделих, да не беше напълно истинска, – сякаш в това имаше някакво съмнение, помисли си Лизи. – Сам наистина е ветеран от войната и се върна от нея малко… различен. Особено голям проблем са недоизказаните изречения и невербална комункация – търговецът се намръщи леко – както видяхте преди малко. – Но иначе е напълно безобедине.
И без никакво предупреждение Чарлс хвана ръката на Елизабет, допирайки леко устни до нея.
– За съжаление трябва да тръгвам. Спешна работа, за която почти бях забравил. Ще видя по-късно и трима ви… надявам се не заедно.
Едва изстрелял думите, Флетчър се обърна и закрачи бързо обратно към странноприемницата, игнорирайки напълно погледите, които Фин и Казра бяха впили в гърба му.
– Сигурни ли сме, че ще ни донесе документите? – прошепна Лизи.
– Много добър въпрос – отвърна Калахан и отстъпи настрани, така че да може да й се намръщи и едновременно с това да държи под око Сам. – Как дойде тук?
– С ходене.
Бе склонна да повярва на думите на Чарлс, че Казра страда от някакви умствени проблеми. Като го гледаше, не би могла в никакъв случай да нарече внушителния мъж „безобиден“, но понеже Флетчър го бе сполетяло нищо лошо, след като буквално ръчкаше с пръст коняря, вече не й се струваше и чак толкова страшен. Пак не й допадаше как следи всяко нейно движение с някакъв хищен интерес, но поне не изпитваше нуждата да използва Финиан за щит. Което, от своя страна, значеше, че няма нужда и да е любезна с него повече. Затова и го игнорира напълно за момента, обръщайки се вместо това към Казра.
– Аз съм Елизабет – представи се.
Той я изгледа така, сякаш обмисляше какво точно трябва да направи, след което й подаде ръка и каза:
– Приятно ми е.
Тя се поколеба за миг, но в крайна сметка стисна ръката му. Всъщност „стисна“ не беше точната дума – дланта й се губеше в неговата. Изведнъж се притесни за отвратителното състояние на кожата си – ужасно суха и напукана, само че и той имаше мазоли, които леко я драскаха. А и се усмихваше. Не онова злокобно зъбене, ами с очите си и със съвсем леко извиване на ъгълчето на устата.
– И на мен – отвърна и също му се усмихна.
Здрависаха се, като Сам разтърси леко. Не я пусна веднага, ами вместо това с другата ръка посочи към рулото, което държеше, и каза:
– Листата на болала не са за ядене.
– Болала? – Лизи погледна към наръфаната пура и усети как страните й пламват от срам. Наистина беше изхвърчала с нея навън и не я беше пуснала през цялото време. Вдигна глава към Казра и попита: – Отровно ли е? Листото?
– Естествено, че не е – изсумтя Финиан сприхаво. – Защо ще увият храната в отровно листо? Помисли малко.
Елизабет се изчерви още толкова и срамът й само се засили, като усети как пръстите на коняря леко се стягат около нейните, карайки я най-сетне да осъзнае, че все още се ръкуваха. Издърпа ръката си смутено и се заяде с Калахан:
– Е, прощавайте, милорд, но не всички сме такива опитни пътешественици като Вас. Може би ако баща ни ме беше взимал с вас, щях и аз да знам.
Калахан направи гримаса.
– Не е мястото за това – отсече той.
– Не, не е, така че не започвай – и преди да е успял да направи нещо различно от това да я гледа гневно, тя заяви: – Искам баня, Калахан.
– Има баня – каза в същият момент Сам и преди някой да е успял да се обади, предложи: – Мога да ти помогна с къпането. – помисли малко и добави: – С водата. Искаш ли?
– Ъм… – запъна се Лизи и отстъпи назад. Той пак се зъбеше приятелски насреща й. – Ще се справя и сама, благодаря.
– Добре – изгледа я озадачено, преди да посочи към една ниска едноетажна постройка, почти залепена за хана: – Това е банята. Има вода. Топла.
– Наистина? – топла вода в момента й звучеше божествено.
– Да – отговори й отново едносрично, но после, явно взимайки хокането на Чарли присърце, я изненада, като обясни: – Има тъмни резервоари на покрива и слънцето я загрява. Може да се изкъпеш, когато поискаш. Дори сега.
Тя кимна и погледна към Финиан.
– Тогава отивам – информира го, но не беше направила и две крачки, преди да се усети, че той я следва: – Какво правиш?
– Ще те чакам отвън – отвърна страшникът.
Елизабет стисна устни недоволно, но по изражението му си личеше, че няма да отстъпи, каквото и да му каже. Беше му се измъквала твърде много пъти, за да й се довери сега.
– Ще чакаш много време – предупреди го.
– Не е проблем.
Тя въздъхна, поклати глава и отново закрачи към пристройката.
Само с няколко крачки Сам се изравни с нея и явно опитвайки се да се погрижи за нея, или сериозно да я обиди, попита:
– Имаш ли чисти дрехи?
– Аз… Не – промърмори засрамено и хвърли поглед към Финиан, преди да смотолеви някакво оправдание: – Нападнаха ни разбойници по пътя… Мислех да изпера тези върху мен.
– Добре.
Странният мъж кимна, обърна се и просто си тръгна, оставяйки я да гледа озадачено гърба му. Лизи наистина не знаеше какво да мисли за него. Не й бе сторил нищо лошо – даже напротив, но усещането за нещо нередно от мъжа я караше да иска да е възможно най-далеч от него. А може би просто все още й бе останала някоя и друга капка високомерие. Елизабет Шей, дъщерята на заможен Ривски търговец, никога нямаше да бъде видяна жива в компанията на умствено увредени коняри. Но на нея също така не й се бе налагало и да се бори за живота си, напомни си и продължи към банята.

Чарли го чакаше на една от масите. Сам знаеше, че чака точно него, защото физиономията на русокосия мъж се разтегна в широка усмивка. Как тази на Флетчър беше по приемлива от неговия опит – не му беше съвсем ясно.
Сам реши да не се застоява, за да чуе какво иска да му каже, като вместо това зави към кухненските помещения. Трябваше да намери Аша.
– Хайде де, не беше чак толкова зле! – извика Чарли след него, когато видя, че Сам го подминава.
– Имаш късмет, че сме на публично място, Чарли – отвърна му Сам.
Устата на русия мъж се изкриви в наскърбена гримаса.
– Всичко вървеше добре, докато не се появи с това “нещо” на лицето си.
При това Казра се обърна и с няколко крачки се озова надвесен над него. Беше се опитал. Наистина се беше опитал, но беше практически невъзможно да си около Флетчър и да не искаш да му махнеш главата.
– Всичко вървеше добре, преди ти да се появиш – изръмжа му. – Защо издаваш документи на страшника?
Чарли се приплъзна по пейката и се изправи от другата страна на масата.
– Защото им трябват и той така или иначе щеше да намери как да се сдобие с такива. По този начин мога да направя и на момичето, без страшнкът да се усъмни от къде са дошли. Или искаш да се разхожда наоколо без документи и при първата проверка да я приберат стражите?
– Никой няма да я прибере – каза му. – Никой няма да посмее.
– Когато си говорих последния път със стражите, те нямаха никаква представа, че големият лош Казра си е харесал… какво всъщност? Не изглежда да те познава, а ти си на практика кученце пред нея. Дори на мен ми каза името си след години. За всички други си просто Казра. А бас хващам, че дори сега бързаш да й донесеш нещо. Някоя пръчка, за да ти я похвърля?
Сам присви очи срещу него. Обикновено това караше всички останали да млъкнат и да потърсят къде да се скрият, но Флетчър само се ухили по-широко.
– Върви на майната си, Чарли – каза му. – И спри да говориш с нея.
– Джаф! – отговори русокосият и протегна ръка да го погали по главата, но явно размисли и бързо я дръпна обратно. Все пак имало някакъв инстинкт за самосъхранение и в него. Много, много жалко. – Хайде де, нищо няма да й направя. Не че ще се опитвам да се навъртам около нея, но знаеш, че за момента живея тук. Надявам се няма да ме убиеш, ако я поздравя, когато се разминаваме по коридора.
– Не бъди толкова сигурен.
Чарли се поклони съвсем леко, завъртя се и тръгна към бара:
– Една голяма – провикна се на бармана, който всячески се опитваше да ги игнорира.
Сам изсумтя раздразнено и побърза да се махне от там, преди да го е убил.