Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнало. Мъжът отново извика, пусна ръцете на жената и с лакът удари Лизи право в спуканите ребра. Тя се свлече на земята. Светли петна затанцуваха пред очите й. Болката беше толкова силна, че дори не можеше да извика.
– Проклета кучка! – изръмжа войникът.
Започна да се върти и извива вдървено, пресягайки се към меча, но всеки път се отказваше с гримаса и люта ругатня. Жената в розовата рокля лежеше отпусната под него за голяма част от това, но когато започна да подкашля немощно, мъжът насочи вниманието си обратно върху нея и пак я стисна за гърлото, този път с две ръце.
Елизабет знаеше само едно – не можеше да му позволи да я убие. Не само защото щеше да ѝ тежи на съвестта, но и защото нямаше да ...