- Какво се случи? Аз умирах за теб, правех всичко за теб, а ти си заминаваш. Защо? Защо, след като ти дадох всичко? Защо? Отговори ми, по дяволите, не мълчи! Защо мълчиш? Говори ми!
- Ди, чуй ме! Моля те, не плачи! Не, недей, стани! Защо лазиш в краката ми... в краката на един... Долорес, стани, точно така. Сега искам да ме чуеш. Помниш ли първия ни изгрев? Бяхме на 14, когато гледахме как слънцето изгрява. Помниш ли? Разбира се, че помниш. Да, и аз помня. И помня, че тогава ти казах, че ще посрещаме всеки изгрев все така - хванати за ръка. Не вярвяхме, че ще се случи. Не вярвахме, че 10 години ще посрещаме заедно изгревите, но така стана. Но утре ще посрещнеш изгрева сама. И то не защото те обичам по-малко или защото си направила нещо, не, миличка, ти беше и оставаш все така съвършена както преди 10 години. Друго е...
- Коя е тя, Хектор, коя е?
- Не е жена, мила, как мога да предпочета някоя пред теб. Та тя няма да ухае като теб, няма да ме гледа като теб, няма да плаче така, няма да ме обича така.
- А тогава какво е? Обичам те, това не е ли достатъчно, за да извадиш нещата си и да останеш? Обичам те. Кажи ми какво е! Не, недей, не ми казвай, а си извади нещата и остани.
- Не, чуй ме! Аз... Долорес, аз... не... не мога... ти ще ме намразиш... не мога да живея, знаейки, че ме мразиш... обещай ми, че няма да ме мразиш и спри да плачеш... моля те
- Обещавам.
- Аз... убих човек... Да, Долорес, убих човек, заради... няма значение... аз съм един убиец.
- Не!!! Защо ме лъжеш така грозно? По-добре ми кажи, че обичаш друга, аз няма да те спра, но да ме лъжеш... защо? Това ли заслужавам? Една лъжа?
- Не те лъжа, мила, иска ми се да можех и това да е наистина измислица, но не е! Мрази ме! Кажи ми, че ме мразиш!
- Но... аз ти обещах, че...
- КАЖИ ГО!
- НЕ!
- КАЖИ ГО, ПО ДЯВОЛИТЕ!
- МРАЗЯ ТЕ! ЧУ ЛИ! МРАЗЯ ТЕ! КАК МОЖА...
- Стани от земята, миличка, стани.
- Ти ми обеща, Хектор! Обеща ми! ОБЕЩА МИ!
- Но аз, аз го направих...
- Мълчи! Млъкни!... И сега какво?
- Затвор.
- А аз?
- Не знам.
- Защо?
- Не питай.
- Питам!
- Звъни се. Време беше
- Полиция, отворете!
- Добър ден!
- Добър ден, господине. Вие ли се обадихте?
- Да, аз. Знам кой е виновникът. Знам кой е убиецът!
- Кой е?
- Аз!
- Господине, не се шегувайте.
- Не се шегувам. Искате ли да знаете как?
- Хектор! Какво правиш? Кой си ти? Аз не те познавам!
- Замълчи, Долорес! Млъкни!
- Няма да мълча!
- Млъкни или ще те ударя!
- Удари ме!
...................................
- Съжалявам, миличка, не исках.
- Господине, решавайте семейните си скандали насаме. Мисля, че е време да тръгваме.
- НЕ! Аз съм виновен! Долорес, стани!
- Не ме докосвай, нещастнико!
- Признавате се за виновен в убийство?
- Да! С умисъл.
- Трябва да Ви задържим. Жена Ви ще Ви донесе нещата.
- Няма нужда. Тя няма да ме вижда повече. Багажът ми е готов. Закопчайте ме!
- Какво правиш, Хектор? Защо ми го причиняваш?!
- Защото те обичам, Долорес, защото те обичам! Но ти никога няма да разбереш... не трябва да разбереш. Не й казвайте! Обичам те! Въпреки всичко те обичам! Чу ли? Отговори ми!
- Да, чух.
- Обичам те!
...............................................
- Казах ти да не идваш!
- Но аз...
- Не идвай повече! Замини далеч! Намери си мъж! Стой далеч от мен!
- Защо постъпваш така?
- Защото те обичам, Долорес! Казах ти вече. Защото те обичам
- Не е вярно!
- Напротив, но ти не знаеш и няма да разбереш...
- Искам да знам, по дяволите, аз съм ти жена!
- Върви си!
- КАЖИ МИ!
- ВЪРВИ СИ! МАХНИ СЕ! ЗАБРАВИ МЕ!
.........................
- Какво е това?
- Призовка. Трябва да се явите по делото на съпруга Ви.
- Не желая.
- Нямате избор...
.........................
- Заклевате ли се, че ще говорите само истината?
- Да
- Това мъжът Ви ли е?
- Да
- Знаехте ли за миналото му, когато се омъжихте за него?
- Да
- Кой подозирате, че е искал да Ви убие?
- КАКВО?
- С имена, моля Ви!
- Нямам представа за какво говорите.
- Искате да кажете, че не сте знаели, че съучастниците на мъжа Ви от миналото са го изднудвали? Че не знаете, че са искали да Ви убият? Така ли?
В главата й отекнаха думите му „ Защото те обичам... ти не знаеш и никога няма да разбереш... не трябва да разбереш..."
- Отговорете на въпроса ми!
- И аз те обичам, Хектор! Повече от всичко! Повече от себе си. Обичам те! Чу ли! Обичам те! Отговори ми! Чу ли?
- Да, чух.
....................................
- Въпреки всичко, съдът Ви признава за виновен по обвиненията в убийства по изключително жесток начин. Присъдата е доживотен затвор, без право на замяна. Делото е приключено!
- Обичам те, Хектор!
- И аз Долорес! Не плачи! Обичам те!
...................................
„Светът ми започва и свършва с него. Слънцето изгрява с неговата усмивка, денят започва с неговите очи. Затова сега не ми остана нищо. Очите му гаснат в тъмнината на затвора. Той вече не се усмихва. Аз не съществувам, а само дишам. Не спя, защото в сънищата ми е само той. Не ям, защото храната няма да запълни дупките в душата ми. Не мисля, защото не мога да мисля за никой, освен за него. Затова слагам край на всичко. Той няма да се върне, а без него съм развалина. Не му казвайте какво съм сторила. Кажете му, че съм се омъжила в друга страна. Сбогом, Хектор! Обичам те прекалено много!"
.................................
„Светът започна да има смисъл, когато я срещнах. В усмивката й видях истината. Очите й бяха мисълта, заради която зарязах всичко. Сега не ми остана нищо. Исках само тя да живее и да се усмихва. Затова сега слагам край на всичко. Не й казвайте какво съм направил! Кажете й, че съм преместен в друг затвор и нямам право на посещения, нито на писма. Сбогом, Долорес! Обичам те прекалено много!"
© Мими Todos los derechos reservados