Недовършена работа
Още като влязохме във входа, вече знаех към коя врата да се насоча. Не бях идвала никога преди на купон у Иван, но музиката кънтеше толкова силно, че дори блока нямаше как да объркаме. Мартин и аз бяхме въоръжени с настроение, повдигнато от няколко водки и две бутилки джин във всяка ръка. Вечерта обещаваше да е интересна или поне безпаметна. Позвъних на звънеца, само за да кажа, че съм го направила, знаех, че никой няма да чуе, затова натиснах дръжката на вратата и влязохме в коридора. Лъхна ни дим на цигари и тежък мирис. В коридора имаше твърде много разпилени обувки и решихме да не се събуваме. През отворената врата на банята се виждаше момиче, прегърнало тоалетната чиния и момче (вероятно приятелят ù), което ù пази косата да не се омаже. Много познати лица ни поздравяваха. Алкохолът бързо изчезна от ръцете ни в магическите обятия на домакина, който ни поздрави и изчезна на някъде. Озовахме се с пластмасови чаши, пълни със спиртна течност.
Цигарен дим, алкохолни п ...